Днес представяме Прават Кумар Падхи – първият чуждестранен участник в “Черешовите води на българската танка”. И откриваме автор, чиито творби носят характерната за източната поетика тишина, мекота и дълбоко съзерцание. Неговият английски език е мек, чист и образен, а картините, които рисува са едновременно географски и духовни: залез, лодкар, мигриращи птици, река, море, светлина. Падхи умее да превръща движението в емоция. В първата танка лодкарят се прибира „с парче от здрачния небосвод“ – образ, който събира умора, красота и принадлежност. Втората танка е още по-нежна: мигриращи птици, океански граници, а на перваза врабчета, които му дават усещане за дом. Това е поезия, която свързва далечното и близкото, пътуването и завръщането. Танка прозата Searching in Sand е силен текст, в който прави впечатление избора на сюжет – пътуване по река, изследователска работа, срещи с хора, които не познават чужденеца, но го приемат като свой. Реката, която свързва; реката, която дава живот и която дави; реката, която се стреми към морето. Падхи пише с благодарност, с внимание към детайла, с уважение към човешката доброта. Природата не е фон; тя е съучастник: реката, която се спуска към морето „с благодарност“, звездите, които наблюдава в тишината, лунната светлина, която се люлее по вълните. Това участие е изключително поетично. Текстовете носят светлина, пътуване, човечност и онзи фин ритъм на танка, който събира света в пет реда.
ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ПРАВАТ КУМАР ПАДХИ
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”
TANKA
sun sets halfway
at the confluence of seas
the boat-man
returns to his make-shift hut
with a piece of the twilight sky
слънцето залязва по средата
при сливането на моретата
лодкарят се
връща в импровизираната си колиба
с парче от небето в сумрака
*
migratory birds
across ocean boundaries
the sparrows
at the windowsill
offer me a homely feeling
мигриращи птици
пресичат океанските граници
врабчетата
на перваза на прозореца
ми предлагат усещане за дом
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”
TANKA PROSE
SEARCHING IN SAND
It was summer. It was summer. During my research, I conducted field surveys along the Ajay River, a tributary of the Ganges. I stayed for a few days in an abandoned refugee shelter, where a nearby villager explained that it was built during the Bangladesh Liberation War. Strange, I might be studying in high school by that time, one and a half decades ago! He was kind enough to offer me a low-lying wooden cot woven with natural fibers, just good enough to balance sagging, and an old lantern, as there was no electricity in the village.
“Sir, you would get rice and fish for lunch,” quipped my quarry. I was a vegetarian and asked for vegetarian food. Not eating fish was strange for the people there. Spreading a broad smile, he answered to arrange an alternative.
The people nearby were curious about me, similar to how I used to carry a hammer and a haversack for my research work.
They never let me feel I was a stranger in their village. I used to think about the touch of humility. To date, the values I continue to cherish.
Walking along the river mouth, I felt a different closeness to the river — its long journey down the hills in a braided style, with meandering twists, as if with gratitude, to unite with the vastness of the sea.
star-filled
up above in the sky
I quietly gaze
the wave on wave
gentle swing of moonlight
ТАНКА ПРОЗА
ТЪРСЕНЕ В ПЯКЪКА
Беше лято. Беше лято. Истинско, тежко лято. По време на изследванията си правех теренни обходи по поречието на Аджай – един от притоците на Ганг. За няколко дни се настаних в изоставен бежански приют. Местен жител ми разказа, че бил построен по време на Освободителната война на Бангладеш. Странно чувство – по онова време вероятно съм бил още ученик, преди повече от десетилетие.
Човекът беше добър – намери ми ниско дървено легло, оплетено с естествени влакна, достатъчно стабилно, за да не пропадна, и стара лампа, защото в селото нямаше електричество.
„Сър, за обяд ще има ориз и риба“, каза той с усмивка.
Аз съм вегетарианец и помолих за нещо без риба. За хората там това беше необичайно. Той се засмя широко и обеща да измисли нещо.
Селяните наоколо бяха любопитни към мен – както и аз към тях, докато вървях с чукче и раница по брега в търсене на следи за изследването си.
Не ме оставиха да се почувствам чужд. Тяхната простота и човечност ме докоснаха. И до днес пазя тези ценности.
Когато вървях към устието на реката, усещах особена близост с нея – дългия ѝ път от хълмовете, разклонена като плитки, с криволици, които сякаш благодарят, преди да се слеят с необятността на морето.
звездно небе
високо над мен блести –
мълком се взирам
вълна след вълна люлее
нежния блясък на луната
Pravat Kumar Padhy, India
Прават Кумар Падхи, Индия
