Валентина Григорова е автор, който пише така, както рисува – с цветове, с жестове, с емоции, които се разливат като боя върху платно. Нейната импресия е вихър от облаци, страхове, копнежи и светлина, но всичко е пречупено през погледа на художник: тъгата има оттенък, бурята има текстура, а надеждата – цвят. Текстът е едновременно вътрешен монолог и картина. В него се срещат мракът и желанието за бяло, тревогата и копнежът за танц, детството и днешната умора, бурята и молитвата. Валентина превръща емоцията в пигмент, а страха – в движение. Това е импресия, която не описва света, а го преживява и го превръща в изкуство.

ЦВЕТОВЕТЕ НА БУРЯТА – импресия на Валентина Григорова

Наточиха се тук едни жални облаци, струпаха цялата мъка на света в сърцето ми, не че си нямам, но – да се намира там, за всеки случай, да имам … че да ми стане по-черна боята, … но как копнея за мъничко бяло с Гълъбово синьо-сребристово омешани, малко кобалт, че той държи винаги извисена тъгата, но, да не е мрачен тъй страстно погледа ми във тъмното … ох, трябва ми и малко от бялото слънчево, само малко кисело жълто във бялото, за да стана най-накрая и аз на една пеперуда, и да си вея крилата из вятъра, из градината …

Малко ме е страх, но сякаш съм готова да се изпепеля … очите ми са пълни със лютив спрей за мухи и комари и вече не знам от кое точно плача. Как ми се иска тази буря да си отиде, преди да е стъпила отново в душата ми! Затваря ми сетивата и ужаса в едно нескопосано, тъпо мълчание … а, не ми се мълчи вече. Толкова се уморих и от моите и от на лудото ми куче страхове!

Така ми се иска да танцувам боса и подгизнала из всичките треви и стърчащи кошмари … така ми се иска, най-накрая някой друг да гушка за малко Сузана, докато трепери, а аз да танцувам из гръмотевиците … да ги прегърна .., да прегърна всичкия ток на вселената и така да затворя една сцена от детството, и там да затворя и светкавиците и ужасите! Кучето ми се държи като огледало в което се блещят личните ми чудовища … а как искам и тя да се смее, и аз да се смея!

Предизвиквам радостта във живота ни! Викам я! Викам детето с филията! Викам моето красиво и безпаметно вчера на помощ за днешното най-тъжно днес. Искам пак да се смея! Копнея за песни и чисти усмивки! Боже, отложи поне за днес бурята!

И в края на тази луда молитва – Господ отложи бурята!

Валентина Григорова