Цонка Великова влиза в Черешовите води на българската танка с онзи фин, чист и дисциплиниран поетичен жест, който вече познаваме от хайку-поезията ѝ. Но тук тя прави нещо различно: пренася хайку-сетивността в танка и танка ренсаку, без да губи нито краткостта, нито яснотата, нито умението да улови миг, аромат, отсъствие, сезон. Текстовете ѝ са тихи, но дълбоки; кратки, но наситени; прости като образ, но сложни като внушение. Това е автор, който умее да работи с паузата, с онова, което не е казано, но се усеща. Текстове й са изградени върху аромат, движение, сезонност и отсъствие: розовоока череша, градина, вятър, горчивина, пропусната пролет, неусетена есен, внезапна зима. В тази сетивност ароматът просветлява мислите, но горчилката се връща; черешата е почервеняла, но цъфтежът е пропуснат; пролетта е била толкова кратка, че не е оставила следа; есента е преминала незабелязано; зимата идва като осъзнаване. Това е поезия за отсъствието, за онези сезони, които сме пропуснали, за миговете, които не сме видели, за времето, което е минало покрай нас. Цонка Великова превръща кратката форма в размисъл за присъствие и липса, за памет и пропуск, за онова, което остава само като аромат или като въпрос.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ЦОНКА ВЕЛИКОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

1.
Дали наистина
усетих аромата
на розовооката череша,
или вятърът довя
спомена за онази пролет?

2.
Докато прекосявах
черешовата градина,
ароматът просветли мислите ми,
но когато я отминах,
горчилката се завърна.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
РЕНСАКУ “ОТСЪСТВИЕ”

Забелязах, че черешата
е почервеняла от плод,
а така и не съм видяла
кога е цъфтяла
и било ли е пролет?

Тази пролет
е била толкова кратка,
че дори не разбрах
кога са цъфтяли черешите –
далече и от себе си бях.

Когато затънах
в снежните преспи,
затрупали опадалите листи,
разбрах, че вече е зима,
но кога е било есен?

Цонка Великова