В настоящата публикация представяме Галина Якова – автор, който за първи път участва в конкурса „Черешовите води на българската танка“, но още с дебюта си показва зрялост на образа и силно емоционално присъствие. Нейните танки се движат между разлъка и пробуждане, между студения вятър на отнесени обещания и утринната светлина, която разкъсва веригите на съня. Ренсаку цикълът „Тъмнината замълча“ е изграден като малка драматична арка – от капката, която прелива ръба на чашата, през смъртоносния танц на молеца, до светкавицата, която прорязва нощта и открива нова пътека. Това е поезия на контраста, на прехода, на вътрешното движение от мрак към светлина. Танка прозата добавя още един пласт – нежна, сетивна, пролетна образност, в която цъфналите джанки събуждат спомен и трепет. В цялостното звучене на творбите се усеща автор с чувствителност към детайла, към промените в природата и към онези тихи вътрешни състояния, които правят кратката форма толкова силна.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ГАЛИНА ЯКОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Разлъка

Черешов цвят
пада в цветни сълзи —
студен вятър духа,
отнася топлия дъх
на пролетни обещания…

Пробуждане

Разкъсани вериги.
В утринната светлина
пътеката грее —
птички тихо запяха
и изчезна сънят.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

ЦЪФНАЛИ ДЖАНКИ

Цъфнали джанки – едно вдишване беше достатъчно. Пред очите ми оживя онази пролет, когато любовта помежду ни едва напъпваше по клоните на дърветата. Пролетният полъх беше лек и нежен, като срамежлива целувка. Всичко пърхаше тихо, пеперудено.

Цъфнали джанки
събуждат стари трепети
в пролетен аромат –
още трепти по клонките
срамежлива целувка.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

ТЪМНИНАТА ЗАМЪЛЧА

Капчица една
преля ръба на чашата.
Сянка се плъзна
по стената на времето –
свещта угасна.

Черен паяк
тъче тънка паяжина.
Молецът трепти
в смъртоносния танц —
прекършени криле.

Светкавица присветна,
проряза нощта,
необятна пътека откри,
посипана със звезди—
тъмнината замълча.

Галина Якова