В тази публикация представяме Елинор Антониева – млад автор, който участва за първи път в конкурса „Черешовите води на българската танка“, но още с дебюта си показва рядка литературна зрялост. Нейните танки работят с мотиви за паметта, отсъствието и времето: стара чешма, която „пие самота“, скъсано писмо, чиито думи се превръщат в гнездо, плод натежал от мълчание. Танка прозата „Писма до корена“ е силен текст за дома като жив организъм – място, което пази гласове, миризми, следи, и в което корените на черешата повдигат прага като напомняне, че земята винаги си прибира своето. Ренсаку цикълът „Триптих за забравата“ разгръща трите лица на паметта: първия сняг върху изоставения праг, черешата като свидетел на изплакани зими, и времето, което се рони като пясък, оставяйки само аромат и тиха вечност. Творчеството на Елинор Антониева впечатлява с дълбочина, образност и умение да превръща кратката форма в пространство на спомен, тъга и вътрешно движение.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ЕЛИНОР АНТОНИЕВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Танка I: „Глина и време“

Стара чешма пие
самота от шепите на есента.
Водата помни
стъпките на онези, които
си тръгнаха без сбогом.

Танка II: „Късни череши“

Скъсано писмо.
Вятърът събира думите
в гнездо на птица.
Тази пролет плодът натежа
от твърде много мълчание.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

ПИСМА ДО КОРЕНА

Къщата на дядо отдавна е изгубила ключа си, но вратата винаги се отваря сама, когато вятърът премине през счупените стъкла. Вътре мирише на сушена мащерка и на прах, който времето е натрупало върху стария дървен скрин. Върху масата стои една празна чаша, сякаш някой току-що е станал, за да погледне към пътя. Корените на старата череша в двора вече повдигат каменния праг, напомняйки, че земята винаги си прибира обратно онова, което сме се опитали да оградим.

Стъпвам тихо тук –
под напукания под спи
предишен живот.
Прагът помни гласа ти,
макар гласът да е сянка.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

ТРИПТИХ ЗА ЗАБРАВАТА

Първи сняг вали
върху изоставения праг.
Никакви следи.
Светлината в прозореца
е само спомен за огън.

Кой ще разчете
знаците по старата кора?
Черешата знае
колко зими изплакахме
в очакване на юга.

Времето тече
между пръстите като пясък.
Остава само
ароматът на разпилян цвят
и една тиха вечност.

Елинор Марио Антониева

16 години, училище: СУ,,Васил Кънчов‘‘ гр.Враца 10а клас