В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме Калин Раймундов, автор с ясно изграден почерк в кратките форми, познат от предишни участия в конкурса, от публикации в списанието и от антологията „Парче от дъга“. Да, Калин Раймундов е от онези автори, които имат вътрешна свобода в кратката форма не като умение, а като усет към паузата, към разместването на времето, към онзи леко сюрреалистичен, но много човешки поглед, който танката допуска. Той пише така, че думите да не затварят смисъла, а да го отварят. Това е характерно за автори, които владеят хайку и танка не като техника, а като мислене. Неговите поетични и прозаични фрагменти работят с вътрешни състояния: объркването като тласък, мигът като достатъчност, страхът от думите, пътят, който започва от едно, две, три. В текстовете му пролетта идва през декември, реката след дъжда вече не е нужно да бъде следена, а луната и слънцето се превръщат във вътрешен ритъм. Това е поет, който владее кратката форма като движение – тихо, размествано, но винаги истинско.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
КАЛИН РАЙМУНДОВ

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Пролетта
дойде през декември
никой не я видя
сега обгръща всичко
и те я видяха

*
Само миг
от деня да е хубав
е достатъчно.
Къде да ги сложим
тези дни.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

ВЪРВИШ

Не разбрах защо звукът се случи. Спрях. Ей така – спрях.

И повече не чувах този звук…

Объркването вчера, утре и сега си идва всеки ден – няма какво да сториш /дори да си готов/.

Едно е утре, две е пладне, три е вечер.

Едно, две, три – когато ставаш и вървиш, объркваш разстоянията.

Объркването е тласък, вълна, подир която вървиш и мислиш друго.

Поне вървиш.

Опитаха
ръцете ми да вържат
е, за малко,
другото е ясно
но, тръгнах все пак.

Страх, страх от думи
преминава – не – то
на трамвая
ни кара да мълчим
За кратко.

Да се учиш
да говориш
с птиците,
извън съня,
е път.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

СЛЕД ДЪЖД

Не е нужно вече
да следя дали реката
след дъжда
е довлякла пъстърви. Ще мина
по мостчето с трепет.

*
Видяхте ли
това цвете какво е.
Забравих
да го поливам
със дни.

*
Луната,
Слънцето и утрешния
Ден
Сега е пълнолуние
Ръцете ми растат

Калин Раймундов