В тази публикация представяме творбите на Кристина Тотева – автор, който участва и в трите категории на конкурса „Черешовите води на българската танка“. Нейните танки са изградени върху силна емоционална ос: тъгата, липсата и очакването се превръщат в кратки, концентрирани образи – липата, пейката, котката, вятърът. Езикът е прост и чист, а образността – директна, без метафорични усложнения, което създава усещане за искреност и непосредственост, характерни за ранната танка чувствителност. Танка прозата, макар да липсва поетичният фрагмент, звучи като самостоятелна лирична миниатюра: кратка, сетивна, наситена с памет и отсъствие. Текстът носи поетичност в самата си проза, което компенсира формалния пропуск и показва усет към жанровата атмосфера. Ренсаку цикълът е най-светлата част от участието ѝ – движение от тъга към възстановяване, от дъжд към бъдеще, от замръзване към усмивка. Тук се усеща естетиката на източната поетична традиция: минималистични жестове, сезонни знаци, вътрешно движение. Без съмнение, творбите на Кристина Тотева показват емоционална откровеност и желание да работи с кратката форма. Пропуските са само формални; поетичният потенциал е налице и се развива.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
КРИСТИНА ТОТЕВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

танка

Плаче душата.
Плаче с нея вятърът.
Мръзне сърцето.
Липата прави сянка,
пейката чака мама.

Гледат очите,
взират се в нищото.
Котката мяука,
тя чака стопанката,
а аз чакам майка ми.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

Пролетните ветрове ми донасят празните спомени и липсващото присъствие на мама. Стаята ѝ е празна и болезнено самотна. Пейката, все още, я чака и тъне в забвение.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

Отмина дъждът.
Изми тъгата в мен.
Облякох рокля.

Забързах крачка,
бъдещето ме чака.
Ще бъда жива.

Приседнах леко.
Небето се усмихна,
тъгата замря.

Кристина Тотева