ЧЕРНО ЦВЕТЕ – поезия на Теодор Траянов
30.01.1882 – 15.01.1945
ЧЕРНО ЦВЕТЕ
Запей ми песни недопети,
запей за радост без звезди,
за черното отровно цвете,
що цъфва в горестни гърди.
Запей ми тъй! Засмукан корен
ти с детски пръсти изтръгни,
тогава взор, от сълзи морен,
ще зърне пролетни страни.
Запей, не слушай, че те питам
над нас ли плаче есента,
запей ми, нека падат скритом
безмълвни сухите листа.
1909 г. Regina mortua
ГИБЕЛ
О нощ на черна гибел!
Ни лист, ни вейка тръпне,
спят мрачни небосклони,
спи моята страна!
О, гибел, черна клетва,
ти дебнеш, неотстъпна,
вещае твойта близост
уречена злина!
Родино, спиш, сънуваш
невиден сън! Дълбоко
заспа ти, упована
в престола милосърд!
А бди над тебе злото
с проклятие жестоко —
вековна орисия,
око на гняв и смърт.
О час на орис гневна,
из ада къс откъртен,
о, власт на паднал ангел,
на ярост и на лом,
сърцата неспокойни
сънуват сън предсмъртен:
пожар в равнините,
змия пред бащин дом!
О, гибел, не престъпвай!
Ръката ти разтвори
заключени гранити,
пределни планини!
Обгръща леден поглед
заспалите простори,
и кобен знак разсветва
на четири страни!
Вековен поглед пламва,
гори, увълчен дебне,
и сенките заклина
на дяволската стръв,
лети луна в уплаха
над пропасти враждебни,
разсечена потъва
в море от тъмна кръв.
Сърца обезумели,
събуден всред писък,
с видения се давят,
треперат в чер кошмар,
сърце в сърце се взира,
отблъсва образ близък,
син майка не познава,
в душите вие звяр!
Там, в ада негде, бие
часът на безпощада,
зли духове се борят
с престола милосърд!
Един народ изтръпва
пред жертвената клада!
Бъди докрай проклето,
око на гняв и смърт!
Разпятието почва!
Тъма света поглъща,
затихват стон и клетва,
и всичко занемя!
Слухтят сърца всред ужас,
как зла ръка могъща
избива с млат сърцето
на майката земя!
В миг синкав огън светва
в тъмата заехтяла,
понася се разсипан
в стрели от адска жар,
с гръм костерите черни
на бурите подпали,
за цял народ разпънат
надгробния пожар!
Но де си боен тътен
на тежки колесници,
на ангелски пълчища
на яростни жребци?
О, синове, летете,
зове земя лъвица!
Гробове се повдигат!
Станете, мъртъвци!
Деца на бранна слава,
безсмъртни исполини,
небето повлечете
с победно царствен зов!
Безгрешен дух над мълнии
победно ще премине,
пред вас блести доспехът
на бога ви суров!
О, нощ на черна гибел,
душа на преизподня,
превръщаш в гроб земята
на звездочел народ!
Но тръгва дух безсмъртен,
със волята господня,
на бран против съдбата,
с победен слънчев ход!
“Български балади”, 1921 г.
ОТРАЖЕНИЕ
Тихо спи лесът наведен
над задремали води,
но през образа огледан
буен нечий поглед спи.
Странен облак, скитник волен
отдих тук намери днес,
в сън дълбоко богомолен
потопи огромен лес.
В тиха призрачна забрава
преживени дни текат,
отразена възвисява,
тайната на тежък път.
1926 г., “Романтични песни”
НА АПОСТОЛА
Откърмяй с химни лъчезарни
сърца, смрачени от печал,
макар да тъпче враг коварен
това, що с кърви си посял!
До гроба имай участ съща,
да сееш, без да жънеш плод,
да скърца рамото могъщо
под бремето на чужд живот!
Ще видиш пътя си задръстен
с лъжи, с привидно свята цел,
но ти, в чилик и огън кръстен,
втурни се сам за пробив смел!
И знай, че тежък е товарът,
под който ще се къпеш в пот,
но вредом с теб ще разговарят
мечти на земния живот!
Посрещай всички дни еднакво,
кален за радост и беди!
Дори и скритом не оплаквай
това, що Бог ти отреди!
Лика на спомени нелепи
докрай из паметта изтрий,
да стане всичко дим и пепел,
с което злото те дари!
Сбери в съкровище богато
словата на изкупен дух,
събуждай с истината свята
от дрямка всеки земен слух!
Ти, чужд на дом и на огнище,
живей под своята звезда,
животът людски да насища
на твоя труден път глада!
Чрез теб небето клетва стори
да бди над всеки блуден син,
чрез теб един народ говори
към своя вечен властелин!
Бъди въпрос за свойто време,
пред който всякой се свени,
ответа — царствена поема,
грядущето ще съхрани!
Когато с черна пепелянка
обвие лоба ти смъртта,
да стане твойта вечна сянка
обречен страж на съвестта!
Щом Бог положи твойте кости
сред някой звезден мавзолей,
невидим ти като апостол
в света наново заживей!
1934 г., “Пантеон“
Теодор Траянов
подбор: Надежда Александрова
