УКРАИНСКОТО БЪЛГАРЧЕ – разказ на Боян Балкански
Лято. През няколко дни над Украйна свистят стотици руски ракети, които разрушават училища, болници, жилища … А мъжете от 18 до 60 години са на фронтовата линия не да посрещат агресора с хляб и сол, а да защитават от него своята земя, своят народ и своето свободно бъдеще!
По това време малкото девойче Надя, с украинско-български произход, е отседнало в дома на баба си Люба. Той се намира в края на с. Поляново, в обикновена селска къща с широк многоцветен двор, покрит обилно с цветя и зеленчукови култури. Баща й Виктор е на отбранителната линия, а майка й Лена, като лекарка, е в подземните убежища, за да лекува болни и осакатени бойци, деца и възрастни.
Въпреки, че натежалите лета на баба Люба са поставили своите възрастови знаци върху лицето й с хубави черти, тя все още е със запазена приятна външност.
*
Зарина възприема нейната внучка като златно съкровище. А Надя е вече на десет години, с начупени дълги кестеняви коси. Лицето й, с красиви трапчинки, излъчва нежна слънчогледова усмивка. А очите й синеят като малки езерца, в които танцуват пъстри зеници.
Наред с ежедневното домакинстване бабата се занимава и с отглеждане на десетина кокошки, една крава и работи в зеленчуковата градина.
Надя помага в много дейности на баба си, но предпочита да полива и привързва домати, краставици, цветя… С тях тя разговаря като с живи същества и много им се радва. Забележи ли, че някое растение има нужда от помощ, когато е жадно, наклонено или счупено, тя отива до него и нежно му говори: „Миличко, ей сега ще ти помогне кака. Имай малко търпение и отново ще бъдеш здравичко!“
Като верен и достоен член на семейството е и кучето Буран – средно голямо с къс жълто-кафяв косъм и с хубава муцунка. По характер е добронамерено и притежава качества не да напада, а да охранява домашното стопанство от нежелани хищници – лисици, белки, златки…
*
В една тиха вечер, облъчена с бледа светлина от лунния фенер, бабата и внучката сядат край масата под дворната лозница, вечерят и учтиво си разговарят за изминалото ежедневие. В един момент изпищяват злокобно сирени и след няколко минути се виждат летящи ракети над украинската земя.
В такава ситуация баба Люба се опитва, колкото е възможно, да успокоява Надя. Но този път не успява да прикрие гнева си и тихо изрича: „На тия не им стигна нито територия, нито чужди народи, които да „освобождават“!
Сетне мислите й започват да бушуват и сред тях да притичват спомените на нейните предци за големия Гладомор през 1922/23 г., при който умират от глад около 5 милиона украинци.
По-късно в медиите се съобщава, че на фронта, там където е Виктор, има убити бранители. Това силно стресира Люба. Завива й се свят и казва на внучката си, че ще влезе вътре в кухнята, за да си почине малко.
*
След четвърт час смъртоносните ракети замлъкват. Надя остава отвън. Гали Буран и започва да си тананика българската песничка „Облаче ле, бяло“, добавяйки: „не си ли татко ми видяло?“ Сетне влиза в къщата. Вижда баба си полегнала на дивана и извиква:
-Бабо, бабо, вече няма ракети и щурчетата започнаха да си свирят на гъдулките, които много обичам да слушам.
Ала баба й не помръдва.
-Бабо, да не ти е лошо? Повдигни се! – продължава да настоява за отговор Надя.
Отново никакъв знак за живот.
След минута-две внучката потъва в скръб и разбира, че за първи път се среща със смъртта. Започва да целува баба си, да я милва, да я прегръща и… безспирно да плаче.
Плаче, миличката, часове през нощта. А кучето, усетило, че се случва голямо нещастие с техните добри стопани, застава пред прага на къщата и започва да вие „на умряло“.
Невероятно тъжна гледка – внучката плаче и кучето вие!
Така допреди разсъмване, когато изнемощялото от плач девойче се унася в някаква неземна дрямка. Затихва и кучият лай.
*
В ранното утро един родственик на Люба тръгва към дома й, за да разбере защо е бил този плач през нощта. И какво вижда? Внучката е полегнала върху мъртвата си баба, а кучето, което никога не е влизало вътре в дома, сега съпричастно, с жалостиво скимтене, лежи до тях!
На следващия ден съобщават, че „Облачето бяло“ е видяло таткото на Надя, но … тежко ранен.
Тежко е ранено и детството на украинското българче Надя!
Боян Балкански
