ЧЕРВЕЯТ ВРЕМЕ

ГРИЗЕ НИ ЧЕРВЕЙ С ИМЕ ВРЕМЕ – стихотворения на Тодор Билчев

По миг след миг, секунда и минута
гризе ни нежно червей с име време.
Пораснали, на майките от скута,
за себе си то бърза да ни вземе.

И тръгва си със нас. А ние с него.
Доброто, злото също му слугуват.
Дали във студ минава или в жега,
със време всичко живо съществува.

Нахранено със наши молекули,
веднага то в отвъдно се обръща.
И виждаш, че животът се търкулил.
Назад не може вече да се връща.

По миг след миг, минута и секунда,
изяжда времето и сетна пора.
То глас от бездната е непробудна.
Не може с него живото да спори.

В жълтата шума, в шумата ланшна
тиха носталгия се е скрила.
Днешната шума, даже сегашна,
нищо без нас не е приютила.

Капят листата. В жълта позлата.
А във кръвта ни с есенна песен,
с радостни химни, с оди в душата
рее се вятър, с менче донесен.

Смесва в котлето есен и оди.
Песните звънки в химни обръща.
И се понасят звуци, акорди.
В цветна дъга с любов се прегръщат.

Листите шарени се завъртат.
И като дим в небето се вият.
Те от земната гръд се откъртват.
Есен със зима в миг ще покрият.

Тъй се откъсват дните човешки
и на живота ни от дървото.
Те, като бити шахматни пешки,
падат в полето на тържеството.

Шахът приключва. Свършва играта.
Всичко пак става шахматна дъска.
Листите падат – шума в позлата.
Мокрите съчки в огъня съскат.

Тодор Билчев