ИНТЕРВЮ НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ С ДАРИЯ ГЕОРГИЕВА
(По повод нейния шестнадесети рожден ден)
Като четиринадесетгодишно момиче Дария Георгиева се впуска в суровия литературен свят. През следващите две години получава множество наши и чуждестранни награди за своята поезия. По повод шестнадесетия й рожден ден я помолих за кратко интервю.
Димитър Анакиев (Д.А.)
Дария Георгиева (Д.Г.)
Д.А. Въпреки че си млада, си пробвала силите си в различни форми. Как виждаш разликата между т. нар. „източни“ (танка, хайку…) и „западни“ поетични форми? С други думи, как избираш кога да се изразиш, например с хайку или танка, и кога с някакъв „традиционен“ стих?
Д.Г. “Традиционните” стихове лично при мен са по-съсредоточени върху вътрешния ми свят и обикновено ги използвам в моментите, в които имам нужда да разбера по-добре емоциите си.
Писането на “източните” форми при мен пък настъпва когато съответният житейски урок бива изяснем и съм готова да го свържа с околния свят.
Затова и вдъхновенията ми в двата случая биват усещани по крайно различен начин: в първия вариант е като “лавина от усещания, които трябва да бъдат описани”, а във втория – като увереност в собствената ми духовна извисеност и превръщане в “страничен наблюдател на собственото ми ежедневие”.
Д.А. Какво предпочиташ да пишеш: хайку или танка? Как виждаш разликата между тези две форми?
Д.Г. И двете поетични форми са много специфични и със сигурност са не само умели помощници в по-доброто разбиране на себе си, така и на мястото ни в света.
Лично аз предпочитам да пиша танка, защото тук излагам структурирано и разграничено “частта с околния свят” и “частта с моята реакция”. Точно тази подреденост и “поетична комуникация” с природата и всичко друго, което ме заобикаля оформя силното ми влечение към формата.
При хайку също имаме кореспондиране между вътрешния и външния свят, но те трябва да бъдат описани доста по-пестеливо. В резултат на това тук често съществува страхът от това да не остане нещо “недоизказано” и е нужно много по-голямо майсторство в подбора на думи.
Д.А. Докато водим този кратък разговор, заедно участваме в писането на Новогодишния ренсаку. Забелязвам, че обичаш да свързваш стихове заедно с колеги. Какво означава за теб да пишеш колективна поезия – нещо, което е дълбоко част от японската традиция?
Д.Г. Наистина е интересно и вдъхновяващо да видиш група от хора, които пишат в една и съща форма, по една и съща тема, но и я разбират и интерпретират по различни начини.
Това е основната причина писането в колектив да ме привлича силно – дава ти не само нови предизвикателства, но и многократно ти доказва как няма “правилно” и “грешно” в изразяването на чувствата ти. И това неотменно те кара да вярваш силно в собствената си идентичност като творец.
Д.А. Благодаря ти, още веднъж те поздравявам за твоя 16-ти рожден ден!
Д.Г. Благодаря много за пожеланията, както и за възможността да бъда интервюирана от теб. За мен е чест!
С публикуването на това интервю редакционният екип на сп. “Картини с думи и багри” поздравява Дария Георгиева за нейния 16-ти рожден ден! На добър път в литературата и в живота, Дария!
