Прозата на Рада Въртунинска от „Есенни спомени за лятото“ разкрива една различна, почти притчова страна от нейното късно творчество – способността ѝ да превръща най-незабележимото в метафора за живота. В текста „Дългият живот в краткия ден на една муха“, подбран от Павлина Петкова, Въртунинска създава малък свят, в който една муха преживява раждане, възторг, любов, разочарование и смърт – като огледало на човешката съдба. Това е миниатюра, в която хумор, наблюдателност и философска тъга се преплитат в характерния за авторката мек, образен стил.

ДЪЛГИЯТ ЖИВОТ В КРАТКИЯ ДЕН НА ЕДНА МУХА – разказ на Рада Въртунинска

Кой е виждал как се излюпват мухите? Не! И аз не съм. На кого му пука как се ражда, как живее и как умира една досадна муха. На мене също, но тази муха, за която става дума, беше нещо друго. Тя се беше излюпила наскоро. Крилцата й бяха още съвсем меки, нежно копринени, неопетнени. Крачетата й мънички и грациозни, а хоботчето й предизвикателно извито. С една дума мъничка кокетка.

Тя погледна към слънцето, което я огря и стопли крилцата й. Те поизсъхнаха и заякнаха. До нея блестеше капчица утринна роса. Мухата потопи изящното си краче в нея и я облиза с хоботчето.

Беше приятно и свежо, тя се радваше на прекрасния летен ден. Пъхна двете предни крачета в останалата по тревата влага и ги потърка по очите си. Фасетките им заблестяха във всички възможни цветове на дъгата. Във всяко оченце се отразяваха отделните неща наоколо и светеше с различна светлина и имаше като че ли фирма на полиран диамант. Тя се възхити на красотата на света. Светъл. Блестящ. Огромен. Тя е толкова млада и всичко тепърва й предстои. Ще живее, ще се наслаждава на тази божествена омая, която я прави щастлива. Лудуваше й се!

Мухата кокетка подхвръкна игриво. Летежът й до близкото цвете й се стори невероятно пътешествие. Това беше първата далечна дестинация, която я изпълни с възторг.

*

Отвисоко се виждаха безкрайно много чудеса, че не знаеше откъде да започне. Докосна с крачета ярко жълто цвете. Може би това е слънцето? Почувства неговата топлина, копринената мекота на листенцата му. Стори й се огромно. Ароматът му не й хареса особено. Всепак не беше пчела. Не изпита особено удоволствие, макар да я привличаше задушаващо сладкия и лепкав мирис. По хоботчето й полепна непознат прашец и тя се разкиха. Отърка муцунката си с предните крачета и побърза да литне. Цветята не са нейната слабост.

Докато се въртеше безцелно, вниманието й беше привлечено от нещо друго, което дъхаше на гнило, на леш. Може би това беше новото, от което се нуждаеше истински – едно разкъсано мъртво птиче. Меки перушинки се ронеха от него на талази й и пречеха да достигне до разложената плът. Върху една по-твърда перушинка от крилцето имаше незасъхнала кръв. Тя протегна пипалца.

*

Хареса й. Заоблизва се, а коремчето й се изду. Обзе я леност, но изкушението бе голямо и отново полази, върна се и се гмурна в меката перушинеста вълна. Край нея забръмча едра зелена муха. Злобно зажужа и се нахвърли лакома и ненаситна на богатия пир, като увиваше хобота си навсякъде. Рушкаше и сърбаше като невидяла. Малката, неопитна още и неопорочена мушичка, изпита отвращение от алчността на своята застаряла сродница, която мислеше, че е властна владетелка на техния свят. Присвояваше си правата да бъде първа във всичко. Да избутва останалите, да ги кара, да се страхуват от нея и да й отстъпват най-вкусната плячка. Това, че беше едра и силна, не значеше още, че е умна, оцени с младежния си идеализъм кокетката, своята далечна родственица. После достойно се отдалечи, оглеждайки презрително нахалницата и излетя високо.

*

Замириса й на нещо друго, непознато, но може би и вкусно. То се носеше на талази из въздуха и тя бързо се ориентира в каква посока е новото изкушение, Влетя в моята кухня със самочувствието на муха принцеса. Разходи се до прозоречната дъска. Подхръкна и се удари в стъклото. Неприятно. Беше твърдо и не можеше да го премине, а пропуска светлина. Да се чудиш! Вижда се отсрещната зеленина на дървото, но не може да се преодолее тази гладка прозрачна преграда. Трябва да я разучи! Запъпли по нея. От време на време подхвръкваше и пак се блъскаше. Не можеше да проумее в какво се състои работата. Защо нещо, което е пред очите ти и е толкова близо, остава непостижимо за сетивата ти. Да го докоснеш, да го опиташ на вкус.

*

След малко долетя още една муха. Тя беше от нейната порода. Запъпли край нея и муховата принцеса разбра, че е по-различна и вълнуваща. Тя забрави за своите проучвания, защото мухчото я привличаше по някакъв странен начин. Обвзе я желание да станат близки. Тя затърка предните си крачета, като че ли се готвеше за танц. Искаше да привлече вниманието на този зазяпан самовлюбен Мухчо. Прокара едното краче по крилцата си.

Възхитително! Не може да не го заинтригува! Не се обръщаше, но знаеше, че той е зад нея. Усещаше вибрациите на крилата му, излъчванията на хоботчето и сигналите, които й изпращаше с всяко свое почти незбележимо движение.

Мухичката кокетка направи няколко пропълзявания напред и спря. Хитруша! Другата муха не помръдна. После тя направи няколко ситни стъпчици, бавни, елегантни, зигзагообразни и спря, изпълнена с очакване за впечатлението за нейния танц. Мухчото приближи и без много церемонии с нахалство на сърцеразбивач я обгърна с крачетата си. Помилва очичките й, докосна хоботчето й като целувка и без излишни любовни обяснения скокна върху нея.

Тя замря. Беше нещо непознато, замайващо, приятно. Това ли е то опияняващото очарование на съвкуплението? Той прогължаваше да я гали с предните си крачета. Така двамата слети в едно направиха няколко обиколки по стъклото. Не й тежеше, че го носи. Жените обичат да носят мъжете. То беше нищо в сравнение с удоволствието от нежната близост, от любовта му, но щастието дори на мухите не е безкрайно.

*

Той изхвърча подир друга, случайно прелитаща муха и дори не се сбогува с малката кокетка. Случват се такива работи! Тя остана известно време неподвижна, някак натежала, може би замислена защо тъй бързо си отива любовта. Преживя го безболезнено, защото вече беше започнала да разсъждава философски, пък и срещата й с него я промени.

Тя бе готова да приеме положението си на оплодена муха самка, макар и изоставена. Сега трябваше да намери място да снесе яйцата. Безброй яйца, от които щеше да излезе цяло ято. Тяхното поколение. Може би най-подходящо е там някъде, далече долу на онази маса, където се червенее и ухае примамливо купчинка прясно месо.

Чувстваше се малко уморена и замаяна от преживяното, затова не бързаше. Направи няколко кръга и кацна на масата. Отдаде се на спомени и мечти за бъдещето, а той нека си хвърчи подир другите. Може някой ден да се срещнат отново или с някой друг да прежиее същото. Толкова е хубаво да те обичат, макар и за кратко!

Докато си почиваше и размишляваше за бъдещето, нещо голямо се изви със свистене и преди да разбере заплахата, то се стовари върху нея. Обгърна я най-тъмната тъмнина като тази, от която се беше излюпила. Тялото й се сгърчи. Крачетата потрепвайки се свиха. Беше мъртва, но фасетките й продължава да блестят с всички възможни цветове и угасваха едва, след като я шуснаха в помийната яма за последното й далечно пътешествие.

Рада Въртунинска

Подбор Павлина Петкова

из „Есенни спомени за лятото“ – стихове, импресии, миниатюри, рисунки, автор Рада Въртунинска, редактор Драгомил Георгиев, издателство „Илия Вълчев“, 2022