ДИПТИХ ХИПОСТАЗИ – хайбуни на Александър Алекс. Дъбнишки
ОГЛЕДАЛО
Преди да видя лицето ú, Я видях в гръб. Виждах сякаш лира, държана от две ръце, които се бояха да свирят на нея.
Това е спомен за този страх.
След един изискан лек обед прекарах с Нея споделени и приятни часове.
Пламенна радост и наслада от мълчание се редуваха в полумрака на гаснещия ден. Тя беше нежно създание, миниатюра в плът, която разпалваше интимното ми въображение и го превръщаше в поведение. В кратките проблясъци на наблюдателност и разумност забелязах, че Тя съзнателно крие гърба си от мен. Един на пръв поглед непреднамерен опит да Я погледна там завърши със съзнателно движение на отказ. Малко след това Тя стана и с лице към мен се отдалечи, без да помисли, че така тялото ú се отрази като в огледало в тъмния вечерен прозорец. И тогава видях на гърба ú като жива картина моята фигура с ясно очертаното ми лице. Сменящи се изражения на страдания и душевна мъка бяха изписани върху него, а тръпки се виждаха да обладават тялото ми. В следващия момент Тя улови погледа ми и разбра. Облече се и на излизане от стаята ме помоли да Я оставя сама. Излязох и аз, но не мисля, че ú е било орисано да бъде някога сама.
Никога повече не Я видях, за да я попитам.
Огледало.
Не го обръщай още.
кралицата е още тук.
Canterbury, the UK, 2008
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Това бе безлюден морски бряг с пръснати по него вятърни мелници. Бях стигнал до тук след дни ходене почти без да срещна хора. Видях Я щом доближих първата мелница. Тя бе седнала на пейка пред входа. Завъртя към мен глава с отсъстващ поглед. Попитах Я нещо, но в отговор тя само стана, облече една мъжка дреха и мълчаливо се върна на пейката. Озадачен, тръгнах към другите мелници. Почуках на последната и тогава Я видях отново до мен.
Тя взе раницата ми и каза да я последвам. Спря до мелницата непосредствено до нейната и ме покани да вляза. Вътре, разгърнат на два етажа, открих един уютен и подреден дом. Излязох и Я заговорих. Тя пак облече мъжката дреха и ме въведе в своя дом, пълен с аквариуми с морски същества. Не бях виждал досега такива създания. Вечеряхме. От тук нататък Тя не ми обърна никакво внимание. Застла за сън пейката, заключи мелницата и си легна. Прибрах се.
На сутринта открих пейката с една женска дреха на нея пред моята мелница. Сега тя бе пълна с аквариуми.
аквариуми
с тухлени стени
някой вижда през тях
Назарет, Португалия, 2018
Александър Алекс. Дъбнишки
