ЮБЕР ЗА 29 МИЛИАРДА – сатира на Николай Николов
Спиридон Станоев Балдъренчев реши да промени живота си още днес.
Облегна гръб на дивана и замези с ябълкови семки за подобряване на умствения процес. Подобно на Буда, реши да не става от дивана докато не получи просветление или не умре.
След известно време ябълковите семки ускориха и без това бурния поток на мислите му, и за да намали оборотите, Спиридон взе малко кокаин.
Кокаинът само след няколко минути му каза колко е красив, забавен и най-вече доста по-умен от останалия свят. Така мотивиран, Спиридон глътна 200 грама водка и най-накрая беше готов да отиде на работа.
*
Сложи телефона си на стойката на таблото и запали двигателя, който приспивно замърка и Спиридон си представи, че огромна сива котка го е взела в лапите си и го гушка докато оглушително и успокояващо мърка.
След известно време някакъв външен дразнител отвори едното око на блажения момък и той с почуда установи, че е седнал зад волана на мини бус, а от телефона му се носеха звуци, известяващи незнайно какво.
Спиридон беше от бързо схващите и след 2-3 минути свърза звука и присвяткването на екрана с това, че беше на работа. Адресът на екрана, според навигацията, беше само на 782 метра от него и Спиридон прецени, че е напълно във възможностите му да ги измине.
Колата не искаше да запали, но след известно време разбра, че е така, защото вече работеше. Отвори прозореца и лекият 30 градусов априлски ветрец опърли и без това пламналата му глава. Навигацията го подканяше да кара направо в продължение на 782 м. и той го направи.
*
Нищо неподозиращите граждани, забързани в ежедневното набавяне на калориите, които щяха да поддържат ядрените двигатели в стомасите им до следващия ден видяха една сива светкавица да прекосява Банкя и да заковава на милиметри от висок дувар, зад който се носеше миризма на зайци, клетъчно отглеждани, според най-строгите разпоредби на Евро службите.
*
Още не се беше слегнал прахът от спирането и вътре се метна шкембелия чичак с нервно потрепващо катинарче на небръсната от седмица физиономия. Понеже чичакът нищо не каза, Спиридон погледна светещото табло и подкара към следващия адрес – „Стамболийски” 45.
Докато витаеше в облаците, понесен на крилете на ангели, които му пееха химни за възвала на кокаина, някак си с едно око в навигацията, а с другото в пътя, Спиридон Балдъренчев обърна трето си око навътре в себе си.
В колата се метна към 200 килограмово туловище и Спиридон реши, че хипопотамът от Дъблинският зоопарк е дошъл да разгледа София…
*
Следващият адрес беше Кърниградска и към компанията в бусчето се присъединиха плешив гном, дебелак с брада, креатура на акащ ококорен гей, от което пружините на колата застенаха мъченически. Последен се качи ухилен до ушите оптимист със зализана назад мазна коса.
Всички мълчаха и стискаха куфари и празни чанти пред гърдите си.
*
Булевард „Христо Ботев” беше следващата заявка и Спиридон подкара, като се чудеше защо всички светофари светят зелено непрекъснато.
В колата скочи изпънат сипаничев смугъл диктатор и показа глава през шибедака, разкрачи се, а ръцете скръсти по военному зад гърба си.
“Позитано” 20 добави още излишен товар към и без това претоварената кола, но беше първата жена, и макар на Спиридон да не му стана ясно как, тя се качи с белия кон.
За момент Спиридон мярна заявка за Левски Г, но беше много далеч и нямаше повече места.
*
Той и така се чудеше как се събраха всички, но явно беше случил на сговорчиви пасажери.
В огледалото видя, че дебелакът с брадата седи в скута на най-дебелия от всички, а жената с белия кон грациозно се е наместила в скута на първия пасажер. Ококореният гей се държеше за зализания с нормално телосложение, който се държеше за парапета. Както беше изправен, диктаторът бе опрял копчелъка на панталоните си в лицето на гея, но той не се притесняваше от тази интимност и очите му не се бяха ококорили заради огромното съдържание на диктаторските слипове, а по-скоро от разочароващата липсата на съдържание.
Всички пътници внимаваха да не се поглеждат в очите, а правостоящият гледаше напред, взрян в светлото бъдеще, което го чакаше. „Дякон Игнатий” 1 беше следваща спирка и всички слязоха вкупом.
*
До стъклото на шофьорската врата щръкна униформен и Спиридон почти се изпусна в гащите, като изтрезня с 1-2 промила, но днес явно му беше късметлийският ден и униформеният, освен да го гледа известно време, не предприе никакви действия.
Постепенно до съзнанието на Спиридон достигне съдържанието на табелката с името на униформения – “Главен секретар”. Реши, че нещо му се привижда, защото човекът явно беше граничар, а не секретар на някого… защото имаше куче – пуделче. Много беше сладко и Спиридон му се усмихна приятелски. Само след секунди вратата се отвори и пътниците се качиха по същия ред, в които си бяха.
Спиридон реши, че е жертва на дежа вю, което често му се случваше, но намери разлика в това, че празните преди чанти и куфари сега бяха издути до последно. Светна дестинация маршрут и той подкара. Погледна за последно кученцето и подскочи, когато видя в устата му пачка от евра, по 500 всяко.
Реши, че е крайно време да смени доставчика си на добро настроение и продължи да кара.
В края на работният ден, вече доста изморен и готов да се отреже както трябва, Спиридон провери сметката си. Нямаше никакви постъпления. Изглежда, че дебелаците, които беше возил цял ден са го извозили здраво, а някакъв милиард се губел от сметките на хазната.
Спиридон си сипа 200 грама и ги разбърка с екстази, изпи водната чаша на един дъх и докато се отпускаше на 30-годишната кушетка, наследена от баба му, реши да не променя нищо.
Така си беше перфектно.
Николай Николов
