ГАЛЕРИЯ “РАКУРСИ” НА 20 ГОДИНИ – ИЗЛОЖБА НА ПАВЕЛ КОЙЧЕВ – редакционен анонс
На 28 май 2024 г. се навършват 20 години от основаването на галерия “Ракурси”.
Галеристите решават да отбележат тази годишнина с изложба на скулптора Павел Койчев.
Авторът се спира на свои ранни работи от бронз, от периода 1990-1991 година.
През годините художникът е експериментирал с различни материали, мащаб и контекст, като е запазил основната форма. Така са се родили поредица творби, всяка носеща своя собствена идентичност и послание, но и повтаряща първоначалното хрумване.
“Вместилища”, „Наблюдател”, “Звън” – работи, задали философията и пластичната форма на някои от по-късните му инсталации.
В настоящата експозиция са представени 12 малки пластики от тези три емблематични цикъла.
Изложбата е анонсирана в сайта на галерията с кратък коментар на доц. Георги Лозанов, който представяме съкращения:
*
„Сред причините за уникалната роля на Павел Койчев в изкуството днес е преодоляването на естетическата дистанция между пластическо и концептуално, така че талантът му на ваятел да придава допълнителна убедителност на идеите, с които участва в големите културни дебати и преди всичко в този за трансхуманизма. Но и обратното – скулпторът разкрива концептуалния потенциал на самото пластическо и то в ръцете му „свидетелства“ доколко е заложен изначален смисъл в съществуването.
Един от подходите, които Койчев използва за подобно „философстване в материал“, е поставянето на по-стари свои пластики в променен контекст, организиран в нова творба. Има и случаи обаче, като настоящата изложба в „Ракурси“, когато той разчита за промяната на контекста изцяло на течащото време – има смелостта да се изправи срещу него, за да демонстрира, че то не отнема, а прибавя значения към посланията на работите му.
Общото в тях е извеждането на формата като „чиста“ пространствена наличност, извън артикулирането й по линията фигуративност-език. В израз сякаш на Витгенщайновата склонност на скулптора да мълчи за онова, за което не може да се говори, не ти позволява да намериш подходяща дума в отговор на въпроса: какво е това? То е форма, свалила белезите на тукашността, която в трите цикъла съответно сама е започнала да гледа, приютява и
звучи.
*
Гледа в „Наблюдател“ – изпитателно, защото погледът й принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на нищото, което е същност на нещата… И подсилва едновременно морално тревожното и екзистенциално окуражаващо усещане, че някой, когото не виждаш, те вижда, че те следи неизвестно как и откъде.
*
„Вместилища” проявява друго усещане, характерно за скулптурата на Койчев – че не само тя е в пространството, но и то е вътре в нея, ражда се там и едва после се „прожектира“ навън като обитаема празнина. Пространството „вътре“ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична аналогия със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „Обиталището“.
*
Същото това „вътре“ в „Звън“ прави от формата камбана с присъщата й религиозна размяна на звук между земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не произвежда звука, а го изобразява, явява го в пространството, за да не изчезне, след като заглъхне – „отлято мълчание“ за онова, за което не може да се говори.
Работите на Павел Койчев в „Ракурси“ вече повече от 30 години заедно с естетическата наслада будят и метафизическо вълнение, което те предизвиква да се възползваш, че са малки пластики и да отнесеш поне една със себе си като застраховка срещу баналността на дните.“
редакционна статия
източник: Галерия “Ракурси”
