В цикъла „Гласът на вятъра“ Христилия Кулева събира кратки мигове, в които природата се превръща в глас на паметта, тъгата, сезоните и човешката самота. Вятърът преминава през зимни приказки, есенни шумове, морски ширини и гробищни алеи, за да се превърне в символ на преходността и вътрешното движение. Хайку стиховете носят характерната за Кулева сетивност и чистота, в която малките детайли разкриват големи вътрешни пространства.
ГЛАСЪТ НА ВЯТЪРА – хайку на Христилия Кулева
зимни приказки
тъжно свири вятърът
през ключалката
*
коледни камбанки пеят –
вятърът влачи
снежни вихрулки
*
вятър зад прозореца бушува
завесата като махало
самотата ми отмерва.
*
Вятърът вее –
салкъмови сълзи
гората рони.
*
вятър полъхва
танцуват в розово
вишневи цветчета
*
замита вятърът
повехнали цветя
из гробищния парк
*
в тишината на вятъра
край реката на спомените
приседнах…
*
Вятър в клоните свири –
под кестените градушка
заваля
*
Избодени очите на къщите…
Вятър тъжно
в комините свири
*
полъх на вятър
в спомени пътувам –
есенна шума
*
в комина
хайдушки песни пее
есенният вятър
*
вятърът покрива
с пясък стъпките след мен –
била ли съм?
*
малки вълни
по морската шир –
вятърът милва морето
*
полъх на вятър
заплетен в косата –
следа от птичи полет
*
дъжд вали
ветрове кръстосват шпаги
белее косата ми
*
Валят цветчета бели.
В клоните –
вятърът на арфа свири…
Христилия Кулева
