ХАЙКУ – тристишия и хайку на Анелия Атанасова
лятно слънце
затворено в буркан
стопля през зимата
светкавица
затишие пред буря
слънчев лъч през облаци наднича
урок по литература
глухонямо дете
чете Хамлет
сляпо дете
в час по музика
свири на пиано
китайски фенери
звезди през деня
носят надежда
падаща звезда
пътека от самолет
намислено желание
стъпки по плажа
заличени следи
от нечий живот
запалена свещ
сенки по стените
духове от миналото
в изоставена къща
бродят духове
огледала без отражение
зимно слънце
през облаци наднича
изпраща усмивки
бели лотоси
в мътно блато се ражда
чистота и светлина
възрастна двойка
забрави възрастта си
сред цъфналите вишни
снежни картини
по прозорците рисува
зимен мраз
зимен дъжд
ледени скулптури
по улиците
чаша ракия
потушава огъня в мен
миг на забрава
блестят звезди
сред цъфналите рози
светулки през деня
скрежни цветя
по повърхността на леда
илюзия за очите
вървях в тъмното
две сенки ме следваха
едната бях аз, а другата в съзнанието
Анелия Атанасова
предложени за „Човек. Антология на българското хайку“, изд. gabriell-e-lit
