ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ХЕРАЛДИКА – статия на Димитър Анакиев
Вместо въведение към сборника Heraldica Bulgarica
ЗА ХЕРАЛДИКАТА
Най-популярно казано, хералдиката е „наука и изкуство“. Тя говори за идентичността на езика на символите. Нейният поглед към света е пречупен през призмата на идентичността и метафизиката, защото езикът на символите, както дълбоко е формулирал нашият Петър Дънов, е отражение на природата като външен израз на Божията реалност. Идентичност, метафизика, Бог, това са консервативни социални категории. Хералдиката, следователно принадлежи към консервативен политически мироглед. В името на властта, тя иска да командва армия от символи, да създава йерархия и да регулира ценностите, като ги определя символично. Символичният ред е необходим на всяко общество повече, отколкото обикновено се мисли. Всъщност обществото, което не е изразено на езика на символите, остава извън метафизичната перспектива и съществува само като физическо тяло, подлежащо на разпад. Хералдиката следователно е не само социална потребност, но и същност, вид социална ДНК.
Хералдиката възниква в началото на 12 век, в условия на ниска грамотност, във военните среди. Подобно на нашите далечни предци, които символично са се изразявали с руническа писменост, средновековните рицари са изразявали своята идентичност, като са изписвали символи върху щитовете си. Щитът е бил тяхното оръжие, тяхната книга и тяхната лична карта. Ето защо щитът е останал като основен формат на гербовете и е запазил характера си на оръжие и на лична защита.
С историческото развитие това „изкуство на неграмотните“, по израза на Вернер Херцог, се превръща и в наука във функция на социалния ред, подчинена на суверена. С развитието на демокрацията суверенитетът е прехвърлен от монарха на всеки суверенен индивид. Нещо повече, след падането на комунизма, българското правителство 1990 препоръчва на местните власти че трябва да се „насърчава установяването на местна идентичност и създаването на местни символи.“
ХЕРАЛДИКА И ПОСТКОМУНИЗЪМ
След половин век комунистическо управление, източноевропейските общества се озоваха в хералдически вакуум. Не всички комунисти обаче оставиха еднакво наследство. Нека разгледаме годините на основаване на хералдическите общества в някои източноевропейски страни: Румъния 1867, Унгария 1883, Чехия 1969, Полска 1987, Словения 1991, Сърбия 1991, Северна Македония 2003, България 2004, Хърватия 2006.
Виждаме, че последните две държави основават хералдически общества, България и Хърватия, но Хърватия е обхваната от война за дълго време. Този факт е валиден и за България, въпреки че България е обхваната от война от особен вид: пропагандната война на неколониалните сили за контрол над България. Заради тази война България не е успяла да изгради своя автентичен национализъм и до днес, а големият успех на Русия е, че успя да присвои българския национализъм и да го насочи към себе си.
Не по-малко некултурен или антиултурен и брутален в България е либерализмът, който беше оставен на българската хералдика като единствено пространство за развитие, въпреки неговата отчетлив антитрадиционализъм
граничещ с омраза.
От изобилието от примери ще отделя един шокиращ. В популярното предаване „Алтернатива“ от 09.01.2026 г. като гост, професор Лиляна Симеонова говори за честването на 1400 години от Българската държава, цитирам по памет: „Няма да празнуваме държава, построена от диваци, нали? Аспарух е бил неграмотен, какъв държавник е той…“
Не е лесно да се отглежда хералдика в такава политическа атмосфера. Ето защо не е изненадващо, че предложението ми да се работи върху атрибутивните гербове на ранните (предхералдически) български владетели срещна студен, отчасти враждебен прием в хералдическите среди. За това отношение не са виновни българските хералдисти, които героично понасят „военните условия“, в които се намират. Докато хералдистите в Сърбия, Хърватия, Словения или Унгария например имат ясната подкрепа на традиционалистката част от обществото, в България подобна платформа изобщо не съществува. Либерализмът в България продължава антитрадиционалистката политика на комунистите до степен, граничеща с абсурд.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
В рамките на източноевропейската хералдика се очертава един общ проблем, а именно посткомунистическият хералдически вакуум. В православните страни има друг проблем, а именно липсата на традиция, преди всичко гражданска и аристократична. (В сравнително малка страна, Словения например, има културно наследство от повече от 252 аристократични семейства с повече от 352 хералдически герба).
В българската хералдика има и трети проблем, враждебните обществени отношения, в които основната дума имат силите на антитрадиционализма.
ЗА СБОРНИКА
Heraldic Bulgarica е хералдически форум, който започна работа на 25 април 2024 г. Сборникът Heraldica Bulgarica съдържа няколко акцента (гербове и текстове) от двегодишна работа, които според мен трябва да бъдат показани на широката публика с цел разпространение на хералдическата култура в България.
с. Грознатовци, 05.05.2026
Димитър Анакиев, основател на Heraldica Bulgarica
