В обзорната си статия по повод 80‑годишнината на Иван Консулов, Огнян Стамболиев изгражда мащабен портрет на един от най-ярките български баритони – артист с международна кариера, достигнал до сцените на „Ла Скала“ и „Гран Опера“, пял редом с Павароти, Доминго, Френи и Гяуров, но останал дълбоко свързан с Русе и българската оперна традиция. Текстът е характерен за Стамболиев: прецизно композиран, богат на детайли, изграден върху лични наблюдения и професионален критически поглед. В него музикалната история се преплита с човешката биография, а сценичните превъплъщения на Консулов се превръщат в своеобразна галерия от образи. С тази публикация списанието продължава новата си линия, в която музиката и оперното изкуство се вписват естествено в нашата визуално‑литературна тематика, разширявайки хоризонта на „Картини с думи и багри“.
ИВАН КОНСУЛОВ: В РУСЕ БЯХ БЕЗКРАЙНО ЩАСТЛИВ – обзорна статия на Огнян Стамболиев
80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДАРОВИТИЯ БЪЛГАРСКИ ОПЕРЕН АРТИСТ, ПЯЛ С ДОМИНГО, ПАВАРОТИ, ФРЕНИ, ГЯУРОВ
Иван Консулов принадлежи към четвъртото поколение русенски певци, което дойде с една нова естетика в театъра. Като драматург в Русенската опера имах възможността отблизо да наблюдавам дейността му и бих казал, че се открояваше сред своите колеги – преди всичко с работоспособността и самокритичността си. Задълбочен, роден музикант, той работеше неуморно още като студент в Консерваторията и бе забелязан от културната общественост от самото начало на възходящата си кариера в България. В Русенската опера той работи по-малко от десетина години, но приносът му там е видим.
Иван Консулов е роден на 29 май 1946, под знака на Близнаците, в културно семейство във Варна. „Баща ми ме запали по операта, преди 1944 беше слушал на живо великия Аурелиано Пертиле, а имаше и много плочи, които слушах като дете…”, сподели той в едно интервю. След като завършва Музикалното училище „Добри Христов” в родния си град с пиано и тромпет, постъпва в столичната консерватория. Има големия шанс да учи при проф. Илия Йосифов, един от водещите вокални педагози у нас, при когото най- доброто от немската и италианската школа беше съчетано в един неповторим синтез. Йосифов подготви съзвездие от певци: Ана Томова, Николай Здравков, Пенка Дилова, Райна Кабаиванска… Специализира в Италия при именития баритон Алдо Проти, под чиято насока навлиза дълбоко в италианския репертоар /Росини, Доницети, Пучини и преди всичко Верди/. По-късно ще сподели, че е „Вердианец”! От всичките 26 опери на Верди, той е участвал в постановки на 15 от тях! Като Симон Боканегра е участвал в девет различни постановки у нас и по света!
Без съмнение, тази много сериозна школа на маестро Йосифов и на Алдо Проти бе решаваща за него. /Лично аз уважавам повече този тип певци, които се изграждат с упорит труд, а не разчитат на природата си…/
Учеше системно, упорито, целенасочено и още тогава се открояваше сред своите състуденти – страшно трудолюбив и амбициозен е, такъв го видях и в Русе. Истински работохолик, той се трудеше всеки Божи ден. Дори да нямаше конкретна задача за момента, подготвяше нещо ново – някой песенен цикъл, някое соло в оратория или кантата, нова партия от още непоставена опера. И когато се търсеше изпълнител, готов да се включи в някоя продукция за кратко време или да подготви сложна партия, той винаги беше налице. Като студент дебютира много успешно в постановката на „Ксеркс” от Хендел на Учебния театър при Консерваторията /1971/ и показа добрите си възможности и още по-добрите си перспективи. В състава от избрани най-добри певци-студенти той беше най-сериозно подготвеният, най-музикалният.
Завърши обучението си в София през 1972 година и трябваше да започне работа. Тогава, посъветван от композитора Любомир Пипков, беше негово протеже, реши да дойде в Русе, където театърът беше със силна трупа, големи възможности и много богат репертоар. В Русе по това време – по моя идея – беше основана Студия за певческо майсторство с художествен ръководител проф. Октав Енигареску, големия баритон, с когото Консулов продължи обучението си в продължение на три сезона.
„Когато пристигнах в Русе, в Операта имаше четирима баритони, по-добри и опитни от мен, споделя в интервю пред хориста и журналиста Жечо Христов, Консулов през 1992 г., Това бяха: Кирил Кръстев, Наско Анастасов, Иван Добрев и Милко Касабов. Всеки от тях с изградено име и голям репертоар, и аз трябваше да намеря своето място, а тогава това съвсем не беше лесна работа…”
Мисля, че Консулов веднага намери своето място в този състав с име и потенциал. Дори твърде бързо се открои сред всички. Беше най-музикалният и учеше бързо, което диригентите оцениха високо. А тогава в Русе само групата на тенорите солистите бяха 9! Цялата трупа беше от 40 даровити певци от три поколения и повечето от оперите имаха тройни състави, дори такива като: „Симон Боканегра”, „Андре Шение” или „Вълшебната флейта”!
Изключителната му музикалност и интелигентност, възможностите му да превключва в различен, често пъти диаметрално противоположен репертоар, го направиха ценен сътрудник на театъра, в който по онова време се поддържаше богат афиш. Освен това, той бе и редовен сътрудник на Русенската филхармония, изявяваше се активно и като камерен концертен изпълнител. Много композитори и диригенти от столицата и страната го канеха за участия във фестивали, концерти, за първи изпълнител на български и чужди автори. По това време той изпълни за първи път много трудната /в музикално отношение/ партия на Прометей от операта на Лазар Николов „Прикованият Прометей” – премиера за фестивала „Мартенски музикални дни” под диригентството на големия Добрин Петков, който ценеше високо музикалността и интелекта на младия певец от Русе. Това бе събитие от национален мащаб, сериозна заслуга за което имаше и Иван Консулов.
През първите си сезони Иван спечели лауреатски звания от няколко конкурса /Белград, Атина, Остенде, Филаделфия/, стигна дори до финала на свръх трудния Чайковски, където получи лауреатско звание при една огромна конкуренция от гласовити и отлично подготвени руски и чужди кандидати, сред които прекрасните Силвия Шаш и Стефка Евстатиева. Тази награда му отвори вратите на Софийската опера и на още много врати и той заработи още по- усърдно и неуморно. Бих казал, беше истински работохолик!
В концертния репертоар на Иван Консулов присъстваха творби от предкласиката до съвременността. В това отношение той си съперничеше единствено с Павел Герджиков от мъжете-певци. Бих казал, че беше отличен интерпретатор на музиката на Моцарт, Пипков, Равел, Брамс, Лазар Николов, Малер, Шуберт, Шуман…
Първите роли на Иван в Русе бяха от Моцарт и Росини. Неговият Фигаро от „Севилският бръснар” конкурираше този на по-опитния и по-гласовит Иван Добрев. Още по-категоричен бе успехът му в „Така правят всички” като Гулиелмо и Папагено във „Вълшебната флейта”, две много успешни постановки на режисьорите Веселина Манолова и доц. Стефан Трифонов, задържали се сравнително за дълго в афиша на института. С тях той показа, че е роден Моцартов певец /може да се съжалява, че на наша сцена не направи Алмавива в „Сватбата на Фигаро” и Дон Жуан, поставени след като напуска Русе…/.
У нас никога не е имало достатъчно добри певци, годни за този деликатен стил, особено сред мъжете, и може да се каже, че Иван Консулов бе точно сред тях.
В началото на 70-те години в Русе той имаше възможност да се пробва и в трудния Вердиев репертоар. Първо като Жермон в „Травиата”, после в Граф Ди Луна от „Трубадур”, които преодоля успешно, а след тях и като Ренато в „Бал с маски” и двете баритонови партии в „Симон Боканегра” – Паоло Албиани и в трудната заглавна роля, на Симон, като дубльор на протагониста Кирил Кръстев.
Като Ренато от „Бал с маски”, роля, която застъпваха Кирил Кръстев, Иван Добрев и Анастас Анастасов, Консулов ни предложи един богат вокален образ, темброво оцветен,изпълнен със смислови акценти. Сценичната му изява тук беше много добра и хармонираше на певческата.
Във Вердиевите партии Консулов се изяви като типичен „ кавалир баритон”, което според немския термин означава: „галантност на обноските, красива музикално-текстова фраза, специфична представителност главно при роли на аристократи”. В тази поредица, по-късно, вече не на русенска сцена, той изпълни и роли от богатото творчество на Доницети, автор, който му „легна” много и поддържаше гласа му в добра форма.
Другата линия в русенското творчество на артиста беше свързана с българската и съвременната опера. На първо място: Прометей в операта на Лазар Николов „Прикованият Прометей” /една изключително трудна партитура, на която бе първият – и засега единствен! – проникновен тълкувател/, Дядо Кузман – епизодична, но запомняща се роля от „Момчил” на Пипков за Мартенските дни през 1974 г., и още: Фердинанд от „Годеж в манастира” на Прокофиев, Ингрем в „Момчето-великан” на Хренников, Принц Орловски в „Прилепът” на Щраус-син… Беше и много добър Марсел в „Бохеми” на Пучини /записа тази роля за „Супрафон”, Прага още в началото на кариерата си/, също и консула Шарплес от „ Мадам Бътерфлай”…
В края на седемдесетте Консулов, след като бе спечелил награди от редица международни конкурси – бе шампион сред българските певци тогава! – тръгна по света.
Стигна и до Миланската скала, където участва в премиера на „Златното петле” от Римски-Корсаков.
Иван Консулов в програма на театър Ла Скала
Пя на редица европейски сцени в различни опери – съвременни и от голямата класика /Верди, Моцарт, Доницети, Пучини, Чайковски/. После се установи в Берн, Швейцария. Там създаде семейството си и своя дом /има красива, добра и талантлива съпруга, син, който е цигулар!/.
Там направи редица нови роли, сред които Дон Жуан на Моцарт, Яго от „Отело” и Фалстаф от едноименната опера на Верди /тази роля той направи в Бургаската опера за турне в Швейцария/. Дейността му в Европа продължи – на сцената и на концертния подиум. Стигна до Скалата и повечето от големите европейски сцени в Италия, Германия, Франция, Белгия, Холандия, Швейцария. Имаше шанса да участва в големи постановки на: „Бохеми”, „Селска чест”, Палячо”, „Любовен еликсир”, заедно с някои от звездите на оперната сцена като Павароти, Френи, Доминго, Гюзелев, Гяуров.
„Мисля си за това интересно съвпадение между моето фамилно име и кариерата ми. Консул – не сме ли ние, певците своеобразни консули, посланици на своята страна в чужбина?”… Да, бих казал, че Иван Консулов направи една много успешна международна кариера.
Иван Консулов в „Саломе” на Рихард Щраус като Йоханаан на софийска сцена заедно с Франческа Патане /Саломе/, 2009 г.
В ролята на Симоне от „Симоне Боканегра” на Верди (Мартенски музикални дни в Русе) Иван Консулов се превъплъти в девет постановки у нас и по света.
Пя на всички големи сцени в Европа, стигна и до Америка. И на върха на славата си, не забрави България, често гостуваше у нас, на оперните ни театри и на фестивалите.
Сред най-големите му творчески постижения в годините извън България бяха превъплъщенията му в трудните роли на Фалстаф, Яго от „Отело”, Макбет, Симон Боканегра, оценени високо от критиката и публиката. „Да, Верди е написал за нас, баритоните, много и хубави роли, ще сподели той в друго интервю:
„Трудно е да се отговори, да се обясни какво е да си с един или друг костюм. Огромно удовлетворение винаги ми е давала ролята на Макбет от едноименната опера на Верди. Въпреки страха на Макбет, в ролята има всичко, мъжка роля е. Поетична, човешка правдива е партията на Симоне Боканегра (отново Верди). Богат с гласово-артистични багри е и Яго („Отело“). Именно Яго, най-лошият образ в музикалната литература, дава и ключ към добрите герои. Най-много съм пял Фалстаф – партията е като шампанско. “Отело” и “Фалстаф” са последните две опери на Верди. Великолепни, грандиозни са и изискват вокално-артистично богатство, майсторство…“
Години след като напусна България и Русе, през 1996, Иван гостува на Мартенските дни в първата българска постановка на „Стифелио“ от Верди /реж. Цветан Михайлов, дир. Михаил Ангелов/ , в която партнира на протагонистите Костадин Андреев /Стифелио/ и Виолета Шаханова /Лина/ и отново доказа високата си класа на певец-музикант.
Оригинално оформен диск „Прочути арии за баритон” на „Балкантон” с избрани откъси от Вердиеви опери в изпълнение на Иван Консулов
През 2013 се раздели със сцената – отново в любимия Русе, в интересна постановка на Вердиевия „Фалстаф“, отново в „Мартенски музикални дни“
Иван Консулов в заглавната роля във „Фалстаф” на Верди „Мартенски музикални дни” Русе – 2013, последната му премиера!, заедно със сопраното Теодора Чукурска в ролята на Аличе Форд
Сега Иван Консулов се е посветил на градинарството. В дома си в Швейцария отглежда сам български зеленчуци и плодове и се чувства щастлив след успешния си и дълъг творчески път у нас и в Европа.
„Мисля, че в Русе бях безкрайно щастлив! Без Русе нямаше да стана певец“, сподели тогава артистът.
Огнян Стамболиев
