ИСКРИ ОТ ПРАХ – стихотворения на Тодор Билчев
ЖИВОТ ПОД СЛЪНЦЕТО КРАСИВО
Окапаха бубонките и лятото напече.
Прозорецът на моята душа в сълза се свлече
Не виждам изгреви и само в залези потъвам.
На жегата в бодилите започвам да се спъвам.
Узряха и смокините в душата ми гореща.
Но плач на зима гледам как промъква се отсреща.
Макар по тръните на лятото, че още тичам,
студа аз никога не ще да мога да обичам.
Че само слънцето живот красив да ражда може.
С любов, когато във воюващ свят е той положен.
И носи смърт студът на всичкото родено живо.
Да бъдеш жив, огрян от слънцето, е тъй красиво!
5.07.2024 г.,Русе – ден рожден на мама
ИСКРА ОТ ПРАШЕЦ НА ЛИПА
От липата ми в душата
златен, жълт прашец се рони.
Пада пухкав по тревата
от духовните ми клони.
Чудя се дали ще свети,
мрак земята ли прегърне.
От кръвта ли на конете
искра светла ще покълне?
А пък ти, оттам ли минеш,
в пламък златен ще запееш.
Няма в блясък да загинеш.
В песен огънят ти тлее.
Злато от липата пада.
Грее в светлина земята.
Най-голямата награда –
светна ми любов в душата.
12.06.2024 г., Русе – Общината
ИСКАШ ЛИ ЛЮБОВ?
Ти в снега, когато стъпваш
през пробития ми покрив,
знаеш ли, в комина стъкнах
съчки за душата мокра.
Минеш ли и таз ограда,
не забравяй да си вземеш
късче залез за награда
и от мойто кратко време.
От брега кога изплуваш
на душата ми разбита,
не мисли, че ти сънуваш,
„Искаш ли?” – любов щом пита.
И при тебе спира гола
със дъха на късна есен.
Истина, в лъжа набола,
няма във любовна песен.
14.06.2024 г., Русе
СВЕТУЛКИ
Сякаш светулка, животът тече.
Светва, угасва, не иска да спре.
Някой се качва. Слиза пък друг.
Дивен спектакъл играем тук.
Няма начало. А няма и край.
Вечно да бъде тук иска, комай.
Кой ще започне, ще продължи?
Вечност достига се без лъжи.
С малки светулки е пълен светът.
Светват, угасват. И нямат си път.
Всяка светулка – дневна звезда.
Сбъдната в мрака наша мечта.
17.06.2024 г., Русе
ПРЪСТ ОТ НЕБЕТО
Достигнал дъното на самотата,
за „след това” дали избра си нещо?
Обречен, горд стоеше под дъгата.
В съдбата ти изписано бе „грешен”.
Но ти безгрешен ходиш по земята.
За тебе нейните сълзи какво са?
Душата ти за грешна се не смята,
за тялото, че милост не изпроси.
Небесните и земните кълбета
родени са затуй да се търкалят.
Това, кое стои си на небето,
със земна пръст не може се окаля.
А ти ела в самотното ми вино.
За радост и тъга съм сторил място.
Недейте чистата любов проклина.
Монах да бъдеш може и без расо.
20.06.2024 г., Русе
БЕЗСПИР
На Зюхтю Калит, с дълбок поклон
Приятели отдавна Скулптора с Поета бяха.
Но паметник и бюст Поету никой не направи.
От слънчевите струни на Поета не изгряха
хвалебствени слова, на Скулптора за незабрава.
По своя път вървеше всеки. Бавно и полека.
С длетото дялкаше единият. А друг с перото.
По пътя си прокара всеки своята пътека.
А малкият човек за двамата бе страст и мото.
И днес, когато Скулптора представяме ний тука,
надежди, огнени любови, как да ги забравим?
Гори творецът винаги и всякога му пука.
Дори и мъртъв, да твори не спира. Продължава…
2.07.2024 г., Русе – написано, 4.07.2024 г.
18.19 ч., Русе – Художествена галерия, ул. Борисова № 39 – прочетено
Тодор Билчев
