ИСТИНСКИ ИСТОРИИ – къси разкази по действителни случаи на Цонка Великова

МОЛИТВАТА

Отец Данаил излезе от олтара и се огледа. Видя, че родителите с двете си момченца и близките им вече са се събрали за кръщенето. Видя и клисаря да идва към него и тъкмо го чу да казва: “Отче!”, едно друго, второ “Отче”, преряза черквата. Дребна, скромно облечена жена решително избута клисаря и настойчиво изрече:

– Отче! Моля Ви да прочетете молитва. Решението на съда за жилището на дъщеря ми най-сетне да бъде в нейна полза.
– Добре! Но изчакайте да извърша кръщенето – кротко отвърна отец Данаил и понечи да тръгне.
– Но, отче! – препречи пътя му жената. – Няма за кога да чакам! Точно сега започва делото! После ще е късно!

Отец Данаил усети раздразнение. Подвоуми се как да постъпи. Но като си помисли, че дъщерята може да няма къде да живее, даде знак на клисаря да го поизчакат. И започна:

– Отче наш, преблаг и премилостив, простри своята справедлива десница над онеправданата – как се казва дъщеря Ви?
– Парашкева.
– …над онеправданата Парашкева, за да се сдобие със свой дом.
– Не, отче! Не! Жилище тя вече има. Даже по-голямо и на по-хубаво място, но доплащането, дето ѝ отпускат за предишното, не стига да се обзаведе пò както трябва, а пък и да си подмени колата, че тази вече е на пет години. Та днес е …

Отец Данаил преглътна, за да потисне надигналото се негодувание. Чу треперещия си глас механично да изрича:
– Отче наш, всесилни и всемогъщи, нека твоята справедлива намеса помогне на… на … – как се казваше дъщеря Ви?
– Парашкева.
– … на тая същата да разреши своите-е – чудеше се какво да каже, – своите-е-е, своите-е-е затруднения. Амин!
– И отче, нека да Го помолим и онзи нейният нехранимайко най-сетне да се обади. Три години не го знаем къде е.

Отец Данаил едва се удържа да не избухне, но вече се беше хванал и трябваше някак да приключи.
– …и нека нейният съпруг се завърне при……
– Не, отче! Те. Тя още тогава се върна при мъжа си, но този непрокопсаник, не знам какво му беше харесала при такъв мъж, изчезна, без да ѝ върне петте хиляди долара. А нали ще се обзавежда, пък и колата ѝ е на…

По лицето на отец Данаил потекоха врели ручейчета. Лявата му ръка изтръпна. Ушите му писнаха. В гърлото му заседна бодлива буца. Едва съумя сухо да отрони:

– И, Господи, моля те, въздай своята свята справедливост – а наум виновно изрече: – на… на…на ненаситните! И ми прости!

Като си каза това, отец Данаил рязко се обърна, но преди да направи и крачка, жената го улови за лакътя и изсипа в дланта му шепа изпотени монети.

– Отче, ако нещата се уредят, специално ще дойда да Ви се отблагодаря пò както трябва.

Отец Данаил блъсна вратата на олтара и се скри зад нея. Хвърли монетите. Пред очите му мержелееше. Дишаше на пресекулки. Чувстваше, че сърцето му всеки момент ще го предаде. Грабна съд със светена вода и поля главата си. Подпря се с две ръце на масата, за да не падне, и потърси божията подкрепа:

– Отче наш, който си на небесата… – започна той Господнята молитва, но на няколко пъти я обърка.

И чак след десетото ѝ повторение се почувства малко пò на себе си. Чу силния плач на изнервените от чакането близначета. Пое дълбоко дъх и с несигурни крачки тръгна да извърши кръщенето. Докато вървеше, виновно се запита:

– И откъде сега да взема сили да кръстя двете ангелчета?

ПРИЧЕСКА С ВОАЛЕТКА

Тя влезе, огледа фризьорския салон и го преряза с нарочно отработен “изискан” тембър:

– Извинете! Към кого бих могла да се обърна?
– Зависи какво ще обичате – небрежно отвърна близкостоящата фризьорка.
– Ами-и, прическа. Какво друго бих могла да поискам?
– С подстригване ли?
– Не! С воалетка.

Фризьорките размениха погледи. Чу се колективен въпрос:

– С воалетка?
– Да-а-а! С воалетка! Нося страница от френски журнал да ви покажа прическата.

Фризьорките се скупчиха над страницата от френския журнал. След малко едната отсече:
– При колежката, тя е по воалетките.
Натопената фризьорка прищрака мигли, пое дъх и делово попита:
– И какъв е поводът да бъдете с воалетка?

Всички в салона с притаен дъх зачакахме отговора.
– Поводът е, е мно-о-го специален.
– Но какъв по-точно е този толкова специален повод? – настоя фризьорката – Кума ли ще бъдете, булка ли, юбилей ли имате, награда някаква ли ще получавате или…?
– За Вас какво значение има?
– Има голямо значение, понеже, поне-е-же-е… – чудеше се как да задоволи не само своето любопитство фризьорката.

Аленият нокът на кутрето на посетителката превзето почеса върха на носа ѝ.
– Ох! Как да ви обясня? Ще бъда обект на… на… на-а всеобщо внимание.
– И как по-точно? – не се отказваше фризьорката.
– Ами-и-и, панихида ще изнасям. Бог да го прости съпруга ми, уважаван човек беше. Ще дойдат много хора да го почетат. Но всички мен ще гледат. Мен. Разбирате, нали?

Цонка Великова