ЗАВОЙ В МЪГЛАТА – стихотворения на Тодор Билчев
ЗАВОЙ В МЪГЛАТА
Аз залезите в себе си затварям
М. Папо
Залязало е слънце вече.
Мъгла е спуснала клепачи.
И днеска времето изтече.
Но туй едва ли нещо значи.
Какво от времето повече
желаете за вас да прави?
То бе. Душата ми повлече.
Със себе даже не се справих.
Остана от душата белег.
И днес показвам го на всички.
Че белег като този, леле,
не ще отлитне като птичка.
Когато времето бележи,
навсякъде остава вечно.
Дори и върховете снежни,
са смъртни рани безутешни,
кога душата ти докоснат.
И няма връщане. А пътят
напред е само, пък въпросът
не е да могат да пресмятат
и ползата за тях да вземат,
а как оттука те ще тръгнат.
Със мисли само за корема?
Ръка към кого ще протегнат?
Улита времето в пътеки,
покрити с трепкащи светулки.
Не ще да може него всеки
да вземе го за своя булка.
Че то жених е, не невеста.
И сам си булката избира.
В представа земна не се вмества.
Тече. За сватба се не спира.
И тъй очаква всеки залез
човекът да е негов, моя.
Над хълма пак мъгла преваля.
И този ден изви в завоя.
20.03.2024 г. 15.15 ч., Русе – Първа пролет
ЛУДАТА ОПОРА
„Лудите, лудете, те да са живи…”
Ив. Вазов – “Под игото”
Най-после се успокои Поета.
Лудите само го бяха признали.
Мястото му на свестен бе заето.
Себе си в него са те припознали.
Много не сбъркали. Истина даже
с избора си са казали голяма.
Лудост в Поета не се ли покаже,
той като такъв пиши, че го няма.
Лудост е нужна на свестните хора.
Всички без нея живуркат си само.
Тя е за слабите щит и опора.
А за Поета – подкрепящо рамо.
23.03.2024 г. 19.19 ч. Тодоровден, Обретеник
НЕБЕСНИЯТ МИГ НА ТВОРЕЦА
Дълбае времето на скулптора с длетото
в човешката душа, във тялото, в лицето.
И сякаш като Бог, разпънат на Голгота,
създава нов живот от капките в сърцето.
Че всеки удар на твореца смърт донася.
Творението ново за живот се ражда.
И тъй от мъртвото се живото възнася.
Скалата твърда нежни скулптури изгражда.
Така се само времето от нас усеща.
През пръстите изтича другото, с което
ний даже бяхме си определили среща.
По-важно е какво е мислило Небето.
И как сред светналите му меридиани
се вмества бавно времето и на твореца.
Във слънчев сноп е то за Вечността събрано.
Такова време миг е. Ала безконечен.
25.03.2024 г. 16.33 ч. Благовещение, Русе
МЕЧТА БЕЗБОЛЕЗНА
Навън ръми…
М. Папо
Дъждът безмълвно и безмилостно вали.
И сипе във гръдта ни своите сълзи.
Когато се препълни с тях ще заболи.
И болката измокрена ще изпълзи.
Но няма място, гдето да отиде тя.
За болка не отварят никоя врата.
Затуй измокрена и тъжна излетя.
Че безболезна да е всякоя мечта.
26.03.2024 г. 19.19 ч., Русе
НЕСТНИРСКА ЖЕНИТБА
Шепоти нежни. Още сакарски.
Огнени страсти. Да! Нестинарски!
Няма кой тук край тях да премине.
Времето беше. И си замина.
Кацна на клона. Криле размаха.
Птица ли беше? Не го видяха.
В Странджа, в Сакар остана душата.
Времето също. Що се не смята.
Кой ли да вземе дивна невеста,
гдето сред други тук се не вмества?
Танц нестинарски нека танцува.
Нея тогава ще я кумуват.
Никой не дойде, танцът не стана.
Млада невеста момку пристана.
Пее във Странджа с листи гората.
Плаче в полето с роса тревата.
Млади елени край младоженци
плискат вода от сребърни менци.
Лумнала нестинарска жарава,
че са съпрузи им съобщава.
28.03.2024 г. 19.19 ч. Русе
Тодор Билчев
