Като естествено продължение на рецензията на Людмила Данова, представяме три стихотворения от Дария Георгиева, които разкриват зрелостта, силата и вътрешната светлина на младата поетеса. „Себедарявам“, „Тази мистична жена“ и „Свободна душа“ очертават основните теми в творчеството ѝ – себепознание, защита на вътрешното дете, лична свобода и духовна устойчивост. В тези текстове Дария говори с изповедна искреност и психологическа дълбочина, превръщайки поезията в пространство за изцеление и самоприемане. Подборът е направен от Людмила Данова като илюстрация към нейния поглед върху творческия път на авторката.

За читателите, които желаят да се запознаят с по-ранните ѝ публикации в списанието, предлагаме връзка към авторската страница на Дария Георгиева, където е събрана богата колекция от нейни текстове.

СЕБЕДАРЯВАМ – стихотворения на Дария Георгиева

СЕБЕДАРЯВАМ

Когато себе си избирам, вместо другите,
когато плача до късно за себе си аз,
когато се боря, крещя, защитавам се,
обърнала гръб на собствения си страх…
Когато падам и веднага изправям се,
когато нежно се галя – сякаш с перо,
когато съм свободна и пламенна,
когато съм и разум, и също любов…
Когато на никого не разрешавам
на Мен, на Детското ми Аз да крещи,
когато съм горда, дори след провала,
и себе си подкрепям когато боли…
Когато съм вярна на всичко това,
ако някой попита, какво изобщо правя,
ще му кажа с гордо вдигната глава:
Аз живея, уча се, обичам, аз себедарявам!

ТАЗИ МИСТИЧНА ЖЕНА

Тя вървеше бавно – като сянка,
танцувално движеше своите нозе,
и сякаш земята ги целуваше
понякога с огън, понякога с лед.
Тя ме гледаше право в очите,
ах, колко искрящи са тези очи,
и сякаш – само като ме погледне
оставяше по мене белези, следи.
Тя шептеше нежно, сякаш пееше
и сякаш вятъра бе неин глас.
Рядко се усмихваше и смееше,
владееше до болка своята тишина.
Тя знаеше всичко, и то за всеки,
дори за себе си всичко разгада.
Вече броди по прашни пътеки
и дава сила за живот на света…
Чудех се дълго, поне сто лета,
коя ли бе… тази мистична жена?
Накрая попитах аз сърцето си
и каза ми: „Тя е твоето Мъдро Аз!“.

СВОБОДНА ДУША

Мълчах смирено през целия ден,
и сега, право да кажа, пак ми се мълчи.
Свила се на топло в своята душа,
аз нямам нужда някой да ме спаси…
И душата ми, свободната, волната,
тя е вече напълно във моето тяло,
във войната тежка с мен самата,
аз съм единствената оцеляла…
По моята кожа… по нея да расте –
мечтае си тайно всяко растение.
Природата сякаш над мен има власт,
а всъщност… тя е мое владение…
Дори когато слънце се покаже,
и мойта кожа нежно, плахо освети
лъчите се отразяват, него изгарят,
затуй то се скрива… затуй все вали…
Седя си аз пред тебе, тъй свободна,
небрежна, усмихната, с разрошена коса,
и се чудя, във радост, или във беда:
Можеш ли да обичаш моята свобода?

Дария Георгиева

Из “Себедарявам”, стихосбирка на Дария Георгиева

Подбор: Людмила Данова