ЛАЛЕТА И КРЪВ – поезия на Габриела Цанева
ГЛУХИ ГЪРМЕЖИ ЕХТЯТ
01.01.1999
Някъде там –
в далечното тъмно;
някъде там –
в далечното бъдно…
Глухи гърмежи
ехтят.
СВЕТЪТ ОТНОВО СЕ РАЗПУКА
24-25.03.1999
Светът отново
се разпука –
като спора
с прах
отровен.
Като рана.
Като
рак.
Отново хора се убиват.
Отново дните си отиват,
оставили ни
в похлупак.
Отново търсим
в тъмния му купол
не слънце и звезди,
а бряг –
на който
да захвърлим
мъртвите тела
и мъртви
да вървим
нататък…
ПРАШНИТЕ МАСКИ ПАДНАХА
27-28.03.1999
Прашните маски
паднаха.
Доброто и Злото
нямат лица.
Главата ми
се пука.
Добро и Зло –
блуждаят
в двете й
полукълба.
Добро и Зло –
не знаят
да намерят брод
в калния поток
на мисълта.
И мисълта
се лута –
без път,
пътека
и пролука…
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
05.04.1999
Слънчев лъч
краси пердето ми.
Скочи върху телевизора
и отнесе силуетите,
тичащи върху екрана му.
Слънчев лъч
краси полето.
Скочи върху жертвите
и отнесе силуетите,
тичащи по свежи хълмове.
Слънчев лъч
краси небето.
Скочи върху самолетите
и отнесе силуетите,
тичащи по тъмни облаци.
Слънчев лъч
крои света
и отряза като ножица
бомбите и бежанците
от сънливия покой
в топлите ни домове.
Слънчев лъч
скрои света –
отразява като огледало
кривите души,
свити в болните тела,
които ни душат.
Слънчев лъч
кори ни –
съвестите ни мълчат.
Няма отговор за жертвите.
Свили пазви
в пазвите
на свежи хълмове –
мрат от студ и глад.
Самолетите
над тях летят,
сгушили се
в тъмни облаци…
Твърде нависоко са –
отговора да дадат.
ЛАЛЕТА И КРЪВ
11.04.1999
Великден.
Червени яйца в зелена трева.
Червени сълзи, или цвят от лалета?
Голи хлапета умират в прахта.
Капе кръв –
стръв
за гладните псета…
Великден – рубини
в изумрудни полета.
Камбани бият в нощта.
Ще дочака ли някой зората?
Зелени ливади под червени слънца,
зелено небе над мъртви сърца…
Великден – ще възкръсне ли някой?
Великден.
Червени сълзи
в зелена трева.
Червени яйца,
или цвят
от лалета?
Червени сълзи
в зелени листа.
Капки кръв –
стръв
за гладните псета.
Голи хлапета
умират в прахта.
Рубини
в изумрудни полета.
Великден.
Камбани
бият в нощта.
Ще дочака ли
някой
зората?
Зелени ливади
под червени слънца.
Зелено небе
над мъртви сърца.
Великден.
Ще възкръсне ли
някой?
МАЙ
05.05.1999
Бели треви –
морска пяна –
сред зелени вълни.
Розови клони –
небето кърви –
залез вятъра гони.
Майски храсти –
огън гори –
пепелище расте
в планината.
Червени сълзи
в листата;
труп сред трупи –
в гората.
Кой за тях
ще скърби?
БЕЗВРЕМИЕ
08.05.1999
Постигнах безвремие,
свряна в пролуката
между два мига.
Мигам срещу Слънцето,
подпалило зениците ми.
Изгорях.
Къде бях –
между две
премигвания?
Габриела Цанева
из “Врабче върху антената” /”Реши се и ще си свободен”-част XI, изд. “Весела Люцканова”, София, 2001; изд. gabriell-e-lit, С., 2019, 2021; “Врабче върху антената”, изд. еКниги, София, 2010; изд. gabriell-e-lit, София, 2025/
