ДИМИТЪР АНАКИЕВ ЗА ДЖЕЙМС КЪРКЪП – три текста за натиска на религията върху личността на твореца

КУРОБЕ (ЧЕРНИ), хайбун

Известният британски поет Джеймс Къркъп (1918-2009), който е живял в Япония дълго време, пишейки както хайку, така и танка, е погребан в храма Джоджако в Киото. Това е храмът на будистката секта Ничирен, която счита за своя основа „Лотосовата сутра“.

Къркъп е може би най-важният западен поет, член на кралската академия, приел хайку за собствен израз.

Той също беше публично обявен за хомосексуалист. След публикуването на стихотворението му „Любовта, която не се страхува да каже името си“ той е осъден във Великобритания и затова се мести в Япония, където сексуалната свобода има хилядолетна традиция.

Той беше известен и с това, че уважаваше класическата хайку форма от 5,7,5 срички на английски език. Имах късмета да познавам Джеймс Къркъп. Имахме и общи приятели в света на поезията.

Веднага щом влязох в храма, един будистки монах ме запозна с талисмана на храма, котарак, чието име беше Куробе („Черни“). Куробе ме последва през целия път до гроба на Kъркап. Стоейки до гроба на велик поет, написах хайку:

Бамбуковата горичка шепне –
между будистките надгробни паметници има котарак.

СЛЕПОТА, хайбун

по повод Къркъп

Обсъждаме важна тема, която пряко засяга съдбата на един велик поет. Косвено, тя говори за съдбата на поетите в обществото като цяло. Затова тази тема е важна и за нас в България. Видяхме, че съдбата на споменатия поет е изключително нерадостна и дори тленните му останки следват същата съдба.

Трябва да се запитаме защо този поет е преживял линч и преследване и е живял целия си живот в изгнание. Отговорът е прост: защото в едно от своите стихотворения той изразява различно мнение за Христовото възкресение от това, което изразява християнската догма. Значи, той беше преследван заради различното си мнение и не само му беше отказана свободата на мнение, но и животът му беше застрашен.

Той трябваше да избяга на хиляди километри, за да спаси живота си и дори останките му не можеха да бъдат погребани на християнска земя – под управлението на друга църква. За да се случи това преследване, поетът е обявен за болен (некрофил). Цялата тази история ни разкрива тоталитарния характер на християн-ската идеология.

Започнахме тази голяма тема благодарение на разговора ми с Маргарит Жеков и съм му благодарен за това.

Не мога засега да приема, че той ме нарича „приятелю“, докато повтаря в коментарите си езика на омразата към един поет, който има различно мнение от него. По този начин той се присъединява към преследването на поета, въпреки че се нарича пацифист.

*

Тъй като съм лекар по професия, трябва да кажа, че съм изумен от лекотата, с която християнските попове диагностицират поети. И тъй като говорим за диагнози, трябва да кажа, че в медицината често тълкуваме подобно поведение като „разстройство на личността“. За разстройствата на личността (психопатия или социопатия) причините обикновено се търсят в негативните условия, в които се развива лич-ността. При християнските попове обаче става дума за идеологическа слепота.

Можахме да видим колко опасна е идеологическата слепота в периода на нацизма и сталинизма. Идеологическата слепота може да превърне обикновения човек в побойник, който убива, коли и вади очи. Е, наскоро видяхме как пак заради религиозна „фатва“ при опит за убийство беше извадено окото на друг велик поет, Салман Рушди.

Който е чел Хана Аренд, може да срещне израза „баналност на злото“ в нейното творчество. Тя описва нацистките престъпници като обикновени хора от средната класа, които се грижат за семействата си, косят тревата пред къщата, гушкат се с кучето и отиват на работа сутрин като всеки човек от средната класа с тази разлика, че работят в индустрията на смъртта. Тя го нарича „баналността на злото“, а аз бих казал, че тяхната морална тъпота е породена от идеологическа слепота.

В психиатрията има израз „verba nociva“, който аз бих превел като „вредни думи“. Психиатрията третира такива думи като инфекциозни агенти, които превземат ума, както бактериите или вирусите превземат тялото. Израз на болестта на такъв дух може да бъде идеологическата слепота. Идеологиите не са безобидни неща. Джеймс Къркъп явно счупи ореха на Сеито.

Счупете орех –
пазете се от безбройните думи
на Библията

          Хирахата Сеито (1905 – 1997)

ПОЕТЪТ, ПО-ВЕЛИК ОТ РЕЛИГИЯТА, танка проза

                         за Джеймс Къркъп

Много рядко, почти никога, в поетичните си текстове се представям като лекар. Поезията не се нуждае от медицински авторитет. Обаче онзи ден в една дискусия бях принуден да го направя, защото широко се хвърляха медицински диагнози.

И във връзка със същата тема – работих като хуманитарен лекар повече от пет години по време на неотдавнашната бежанска криза. Първо с Doctors of the World, а след това със собствената си медицинска компания Doctors for Asylееs, която все още работи.

През годините на работа с бежанци научих два нови езика, пущу и фарси, за да мога да общувам с пациентите без посредничеството на английски и тези хора за години станаха моето ново семейство. Сред моите пациенти имах и редица хомосексуалисти, травестити и хора, търсещи смяна на пола. Тези хора бягат от цял ​​свят, за да избегнат малтретиране, побои, осакатявания и електрически удари върху гениталиите и подобни интервенции от религиозно по-висши хора и защитници на вярата. От европейските страни най-много хомосексуалисти избягаха от съседната ни православна страна.

И сега, обсъждайки в една поетическа група нерадостната съдба на един велик поет хомосексуалист, откривам, че сред нас има носители на тази религиозна ксенофобска мисъл.

Трябва да кажа, че това знание ме шокира. До вчера си мислех, че всеки поет е нещо по-голямо от религията. Но тъй като Джеймс Къркъп беше по-велик като поет от религията, реших да му отдам почит с танка, която написах в неговия стил.

Тайна вечеря
на дузина хомосексуалисти –
Къркъп
вече не знае чий
член е целунал

*

Първото нещо, което искам да кажа е, че християнското обвинение на поета в некрофилия е невярно.

Американският политик Джеймс Кенън написа преди почти 100 години, че сталинисткият метод се състои от три стъпки: интрига, етикет и гангстеризъм. Точно тези три стъпки виждаме в мерките, предприети от англиканската църква срещу Къркъп. Дори авторитетът на Кралската академия, на която е член, не можеше да го спаси, той трябваше да напусне завинаги люлката на либерализма, където свободата на словото е гарантирана. Това ни говори за тоталитарния характер на християнската идеология.

Защо обвинението в некрофилия е невярно? На този въпрос съм длъжен да отговоря и като лекар, защото терминът е психиатрична диагноза, която може би най-добре е описана от Фром: „Некрофилия е страстта да се превръща това, което е живо, в нещо безжизнено“ (Е. Фром).

В това стихотворение виждаме обратното: поетът, в образа на влюбен стотник, иска да съживи, да възкреси Христос с еротичната си любов.

Християнската църква, действаща като психиатър, обявява поета за болен (етикет!) и готви ликвидация (гангстеризъм!). Заради същото обвинение нацистите убиват през 1944 г. великия френски поет Макс Жакоб. Християните нямат ли нищо против да бъдат в компанията на нацисти и сталинисти?

Така че „некрофилия“ е просто подъл етикет, който служи да скрие истинския смисъл на тази гениална поема, смисъл, който опровергава християнската догматика (но не отрича Бог!).

Християнската догматика твърди, че Христос е човек, но изтрива цялата сексуалност от него. Поетът, напротив, твърди със силни поетични средства, че сексуалността на човека е част от неговата духовност. Заради това съвсем естествено твърдение християните са готови да убиват!

Въпреки че контекстът на това стихотворение е хомосексуален (разбираемо, защото поетът е хомосексуален), значението му е напълно универсално – то се отнася и за двата пола.

*

Джобовете ми
са празни, но сърцето ми
е пълно:
някъде в гората
пее кукувица

Написах горната танка вчера. Изразява идеята за духовност чрез хармония с природата. Но ако се задълбочим в този образ на естествена хармония, виждаме, че сексуалността присъства в нея. Нещо повече, образът е „неприличен“, защото песента на кукувицата не е нищо повече от покана за съвкупление – не към конкретен партньор, а към всеки индивид от този вид. Трудно е в природата – която Бог е създал, нали – да се намери образ без явен израз на сексуалност. Само християнската идея за Бог изключва сексуалността.

В същата природа, която Бог е създал, откриваме и еднополовата ориентация. Японските хомосексуалисти често използват примера на охлюв като един от естествените символи на тяхната сексуална ориентация.

Виждал съм много такива хайку, но имам няколко на Кой Нагата под ръка:

Охлюв
ебе половинката си
пронизвайки меката й плът.

Младо момче –
като пролетта
след шестдесет години.

Сгрях го
и загубих –
суровата слана

Пролетно врабче
вдига опашката си –
тъмнината отдолу.

Следователно, в Япония сексуалността се изразява свободно, цялата сексуалност, а сексуалността е естествена част от японската духовност.

Цензурата на сексуалността в Япония започва с пристигането на корабите на адмирал Пери в Япония. До пристигането на християнската църква в Япония е обичайно жените, особено неомъжените, да държат статуя на пенис на первазите на прозорците си, по-късно пенисите са заменени от статуи на котки. Християнската цензура в Япония се вижда най-добре в примера на Мацуо Башьо. Този велик поет става световен класик само с 10% от творчеството си. Останалите 90% са скрити от очите на варварите, докато разпространяват своята култура. Кой знае какво може да се случи с ръкописите и гроба му?

*

И като споменах гроба на Башьо, да допълня темата Къркъп.

Джеймс Къркъп, след 30 години живот в Япония, където избяга от разярена глутница християни, като 85-годишен, преди смъртта си, се премести в Андора. Идеята за преместването му е гробът му да бъде малко по-близо до близките му, останали приятели и почитатели на необикновеното му литературно творчество – написал е и издал 45 книги с поезия, проза и преводи. Не знам какво точно се е случило с тялото му след смъртта му – живял е още около 5 години в Андора.

Очевидно той не е могъл да бъде погребан там, защото тялото му е върнато в Япония.

Къркъп не беше будист, но будистката секта Ничирен, една от най-големите в Япония, прие да го погребе в гробището си в Киото. Така се, онези, които ни учат да обичаме, отнасят към живите и мъртвите. Терминът „тесногръдие“, който използвах в танката по-долу, е евфемизъм.

Джеймс Къркъп,
почива в будисткия гроб
на сектата
Ничирен в Киото поради
християнско тесногръдие

Има ли нужда още нещо да се каже за християнската идеология и практика?

Димитър Анакиев