“НЕЗАВИНАГИ” И ИВА ХАРИЗАНОВА – редакционен анонс
„Незавинаги“ е втората стихосбирка на Ива Харизанова, която иска да представи книгата си нестандартно. Ето какво сподели с нас: „Живея и работя в град Разград и имам издадена стихосбирка със заглавие „Незавинаги“ от издателство ATL гр. София през 2022 г.
Идеята ми е да представя книгата, като моноспектакъл, който включва текст в проза (импресия) и слайд към него с последващо четене на стиховете.“.
И изпрати презентацията си – слайд с 20 футуристични компютърно обработени снимки и глас. Стиховете чете Валентина Колева.
С радост споделяме изящната поезия на Ива Харизанова, която черпи вдъхновение от астрономически обекти и физическите закони на тяхното взаимодействие, като свързва своите житейско-философски търсения с хармонията на небесните сфери.
НЕЗАВИНАГИ
И целият ни свят е преобърнат…
посоките пред нас изпепелени…
И стъпките ни няма да се върнат,
прекрачили в Безкрая разделени…
…Не се сбогувай! – шепнат ми Звездите,
които всъщност вече са живели…
И техните пътеки – Светлините
пресичат се в незрими Безпредели
на друго Измерение, в което,
преминали през мрака на Безкрая
и доловили знак от Битието…
Душите ни ще се познаят…
*
Сънувам паралелни светове …
И стъпките ни в пясъчни вселени,
чертаят по незнайни брегове
кодиран път в незримо измерение…
От този свят измислен и назаем
душите ни ще тръгнат с неохота…
Но ще ни грабне в себе си Безкраят
и ще живеем хиляди животи…
Потърсиш ли ме – спри и ме почакай
на границата между два живота…
За да захвърлим старата си кожа
в подножието свято на Голгота…
С душата си назад не се обръщай,
пътеките към Вчера остаряха…
Поискаш ли – недей да се завръщаш,
мостовете отдавна изгоряха…
Изгубиш ли посоката – повярвай,
пътеките към Утре са Зелени…
Сънят от Вчера, няма да се случи,
но ще се сбъдне в Друго Измерение…
КЪМ ЗВЕЗДИТЕ
Не искам да вървя по тротоарите,
ще тръгна все нагоре, към Звездите!
Душата ми докосват до изгаряне,
на причудливите Слънца очите!
Не се страхувам вече от пожарите –
искрите им прегръщам, за да мога
отново да вървя по тротоарите,
понесла в свойте длани като огън
неизгасимото: „Обичам те“,
което са ми казвали Звездите,
когато ме боли от безразличие
в света немилостив на суетите…
*
Разпилявам се на части
и отново се събирам.
Сънувам как една планета
своя орбита избира.
Сънувам лято, затова
отново в охра е полето.
Над него кръглата луна
и път извиващ към небето.
Сънувам как една мечта
се превръща във измама.
Пътят ли е пуст сега
или планетата я няма
ПРЕЧИСТВАЩ ДЪЖД
Не исках да дочакам този дъжд,
и вдъхновяващ, и така отчаян…
Когато всичко свършва изведнъж,
по пътя ни несбъднат и случаен!
Дъждът е дъжд- вълнуващ и красив,
частица от дъха на океана.
Понякога измамващ и горчив
изгарящ всяка жажда, като рана!
Но трябва да вали поне веднъж,
защото преосмислят се нещата!
На фона на пречистващия дъжд,
развиващ своя шепот в Необята!
ЗА ИЗБОРА И СМИСЪЛА В ЖИВОТА
Днес казусът остава нерешен,
защото нарушавам правилата.
И смисълът за кой ли път пред мен
променя своя профил в тъмнината.
А изборът на утрешния ден
с внезапен жест посочва съвестта ми.
И никой не решава вместо мен,
как смисълът по-истински да стане.
В дилемата на някой следващ ден
условието Стойност, ще остане.
И смисълът от някого спасен
ще бъде нова част от същността ни.
*
Отново този мрак отнемащ всичко
захвърля помежду ни пепелище,
което съм желала и обичам –
краде светът – отвсякъде разнищен.
И аз вървя през нищото – пресичам
на времето жестоката окръжност,
разпъвам го на кръст и го обичам
живота си – от който няма връщане
Ива Харизанова
редакционна статия
