ЖИВЕЯ ЗА МИГА – стихотворения на Мария Илиева

СУТРИН

Сутрин се събуждам със усмивка
и с прошепване на думата “благодаря”.
Отдръпвам топлата завивка,
вече съм готова да творя!

Кафето с млечен аромат отпивам,
със сладки мисли подсладено,
в каймака карамелен пак се взирам –
днес какво ли ми е отредено?

С поглед мил приветствам,
заредена със емоции и чувства,
на щурото по детски се изплезвам,
знаците съдбовни тихичко подслушвам.

Всеки ден е дар Божествен,
радвам се на малките неща!
Звучат в душата ми природни песни,
сърцето ми нашепва – живея за мига!

НА БРЕГА

Пак до мене си сега,
моята компания ти липсва.
Стоя сама на края на брега
и с морето синьо се здрависвам.

Забързана вълна пенлива
в пясъка щастлива се разлива,
следи оставени изтрива
и шанс за нови спомени открива.

Не ме е страх от тебе, Самота!
Показвала съм ти го много пъти.
В теб намирам мъдростта
и тишината в улиците гъсти.

Дори да съм сама, не съм самотна.
Често си говоря със звездите…
Усмихвам се на слънцето – разкошно
изживяване със блясък във очите.

Дори и да си много близо,
аз ще се отдалечавам
до фарът морски, ти поспри се
и си тръгни, в миналото ти отплавай.

ПЪТЯТ

Вървя към тебе и не спирам,
дори и дълъг да е пътят.
В далечен хоризонт се взирам,
пресичам улици и кръстопъти.

Макар и много уморена,
след неспирния вървеж,
в тебе като те погледна
продължавам хода в ритъм свеж.

С лъчите си ме ти докосваш,
усещам меката им топлина.
С аурата ме омагьосваш,
ще следвам твоята светлина.

Гледаш ме и се усмихваш.
И аз усмихвам се насреща.
Листа и цветове разлистваш
и пак към тебе ме отвеждаш….

Залъгвам се, за мен е непосилно
да се приближа до тебе, Слънчице омайно.
Навярно само с мисъл мога да те стигна,
Слънце животворно, всеотдайно.

Мария Илиева

Подбор и представяне: Людмила Данова