ТЕРАПИЯ – стихотворения на Виктор Марешов
ПСИХОПАТ
Почувствах всичко в този свят –
омраза, завист и разврат!
Безсрамие, двуличност и себичност
помогнаха да се формирам личност!
И днес – завършен психопат –
творя за себе си, и на инат…
Дали четете ме – на сайдера ми дреме –
Животът тук, сега и с Вас, е бреме!
А казват, че човекът бил венец!
Любяща твар! Добронамерен, верен!
Подобие на нашия Творец!
По Неговия образ мерен!
Смъртта във лунносребърна премяна
с мъниста бели, светлосин воал –
дойде нощес – приветлива, засмяна –
от всички вас – аз бях се отървал!
ТЕРАПИЯ
Когато си объркан и отчаян,
когато нямаш воля и си слаб,
от скотско ежедневие окаян
приседнал си на дървения праг –
послушай тишината изобилна.
Погледай древния и непрогледен мрак.
Вдъхни тревите с аромат на билка
и трижди прекръсти се пак…
06.02.24.
РЕКА
Отново плувам във реката сам.
Отново вечер, а над мене – Мостът.
В кристално чистата вода, аз знам,
че тук съм домакинът, но и гостът.
Тук плувах миналата седмица с жена,
а миналия месец плувах с друга.
Тук лани къпах своите деца
и учех ги, в реката как да плуват.
Реката бе една, сега и тук,
а къпах се във нея много пъти.
Дали съм аз, или съм някой друг..?
Дали не съм персона от съня ти?
Залязващият лунен диск
напомня ми за времето-
че трябва да изляза чист,
забравил, млад, уверен- себе си.
А Мостът ще стои все там.
Все каменен, все ням, всеблаг.
Дали насам , или на „Там“ –
След плуване минаваш пак…
Виктор Марешов
