В стихотворението „Кестени“ Елена Богданова‑Влайкова създава поетичен мост между миналото и настоящето – между детството, белия цвят на младостта и есенната мъдрост на зрелостта.
Акварелът „Кестени“ от Габриела Занева добавя визуален акцент към тази нежна носталгия – топли тонове, светлина и спомен за онези алеи, в които поезията и животът се срещат.

КЕСТЕНИ – стихотворение на Елена Богданова-Влайкова

Къде сте, вий кестени,
тъжни и есенни,
от моите мисли понесени?
Вий бяхте ми в детството
сътворили вълшебството,
с ухание бяло в прозорците,
строени в алеи и дворчета.
Под вашите клони надвесени
любовно шептяхме унесени
и пеехме стихове песенни.
Сега сме само старци навъсени.
Белият цвят е паднал в косите ни.
Къде сте вий, кестени
и мигове девствени?

Елена Богданова-Влайкова

Худ. Габриела Цанева