След топлите думи на Людмила Данова за книгата „Моят живот в стихове и проза“, днес се докосваме пряко до поетичния свят на д-р Лилия Логофетова. В тези стихове звучат темите, които определят нейната творческа природа – родът като корен и опора, съдбата като тихо приета орис, мигът като прозрение, душата като струна, която трепти между болка и светлина. Поезията ѝ е изповедна, чиста и дълбоко човешка, наситена с благодарност, нежност и духовност. Това са стихове, които не просто се четат, а се усещат – като спомен, като молитва, като тихо продължение на живота.
ПОЕТИЧЕН АВТОПОРТРЕТ – стихотворения на Лилия Логофетова
АВТОБИОГРАФИЯ
Родила съм се в златна есен,
когато гроздето прибирали със песен,
когато хризантемите цъфтели
и птиците от радост песни пели.
Родила съм се у дома,
засмяла съм се веднага.
Така в онзи октомврийски ден
получила съм благослов:
”Да бъда жива, здрава,
умна и добра
и никога да не допускам
в сърцето си злоба.
Да бъда волна като птица
и нежна като цвете да раста.
СЪДБА
Сама ли идваш ти при нас
или сами те търсиме и викаме?
Това, което ти е писано
не можеш да изтриеш,
не можеш със сълзи да го измиеш,
не можеш даже да го скриеш.
Съдба, съдба!
Бог ли те предрече
или орисница на глас изрече.
Каквато и да бъде тая орисия –
мъдро и спокойно приеми я.
При друг тя няма да отиде –
за тебе е написана,
за тебе е орисана.
РОД
Родът, какъвто и да е,
е по-добър, отколкото
да нямаш род.
В беда и мъка
все някой ще се притече.
Зовът на родна кръв
е силен като ураган,
лекува като билето омайно,
по своя път помита всичко
и към рода си силно тича.
Род мой, такъв си, както
Господ те е дал,
но аз от теб не се отричам –
със хубости и грешки
със болки и страдания
ще продължавам
все да те обичам…
МИГ
Ще се опитам да живея вече
за всеки миг прекрасен,
защото знам, че като отлети,
ще чакам много дълго
друг миг отново да се появи.
Ще те обичам силно миг красив!
За мен ще бъдеш като лебед бял
във облаци високи бързо излетял.
И аз ще полетя на силните криле,
но истински, дори за миг.
Дори за части от секундата
като вихрушка ще се вдигна
и до звездите чак ще стигна,
защото мислите ми
ще надбягат светлината
и аз ще се откъсна от земята.
Това е миг, за който си мечтая,
това ще бъде полетът на
мойто осъзнаване,
това ще бъде полетът
на мойто оцеляване.
СТРУНА
Гласът на Бог е в стиховете ми,
а неговият дух е във сърцето ми.
Душата ми е като струна нежна.
Докоснеш ли я – тя запява.
Обидиш ли я – жално стене
и тъжни стихове нарежда.
Сърцето иска тишина,
запазиш ли го от гнева,
то мъдри думи ще изрича,
а злобата и завистта
към него никога не ще затичат.
СЛЕД МЕН
От този свят като си ида
ще се разплачат моите цветя.
Ще търсят нежността ми,
ще чакат да ги напоя.
На стаите ще липсват
бързите ми стъпки
и галещите ми ръце.
Ще чака масичката в хола,
ще чака тъжна и сама.
Ще се чуди, къде ли съм
прахта да обера.
Иконите ще търсят очите ми,
обърнати с любов към тях.
Ще търсят и сълзите ми
и тихите молитви,
изречени на глас.
д-р Лилия Логофетова
Подбор Людмила Данова
