ЛЮБОВТА – поезия на Виолета Цолова

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

В първия ден от годината
с натежала глава и очи
уморени от снощни слънца
във високите чаши. Как успяхме
да изпием от вчера света,
да забравим. И за нова надежда
още в първия миг
да повдигнем глава и да пеем.
Ето празните чаши.
Нетрениран достатъчно
разумът как се размеква,
та камшикът на утрото
трябва духа му да вдига.
Продължение вече блъска
в сляпото време,
към земята притиска
звука на часовника. Стене.
Тишината ли
с пътища стари обсажда.

СЛЪНЦЕ

Добре си спомням колко беше мракът,
обвил цъфтежа на дървото.
Невеселата пролет
в призоваване на слънцето премина.
Имаше и плач,
но в него аз усещах
как пукат клоните и,
ронейки се,
как цвета оформя свое продължение.
Реши ли нещо земята да опази,
без топлината даже,
Своя сок изпраща да набъбнат силите.
И все мак! Все пак …
Ако плода закърмиш с мрак,
ще е горчив, додето на гърлото пресяда,
и гъдела на пролетния лъч по кожата
не ще забива Свойте златни връхчета.
Тъй цяла нощ сънувах ли, или зовях,
с очи, потънали в небето,
все гледах в слънцето.
Където стъпех и каквото кажех,
вървейки, лутайки се мълчком,
зад всяка дума и във всяка мисъл,
под погледа замиращ аз се молех:
Слънце, без теб цвета на всякоя душа
изсъхва.

ЛЮБОВТА

Любовта е богатство
достатъчно
да живеят и двама
*
Любовта е Бог
силата му голяма
цената му висока
*
В края на живота
ще си спомниш
как погуби любовта
*
Любовта е лукс
не всеки има право
да му се радва
*
Любовта плете мрежа
за да лови златни мухи
в нея
*
Любовта е нежна ръка
в косите на вятъра
Бог те милва

Виолета Цолова