МИГЪТ НА СПРЕНИЯ ДЪХ – стихотворения на Тодор Билчев
И ЗАМИРИСА НА ЛИПИ
И пак на липи замириса.
Дъхът на лятото е тука.
Поема слънчева написа
денят върху листо на бука.
Безброй пчели върху липите
създаваха живот със време.
Безмилостно течаха дните.
И искаха да им го отнемат.
Но времето не дава. Взима.
Това от векове го прави.
Липи и хора все ще има.
Мига не може да забравиш.
12.06.2023 г. 20.21 ч.
ЦЕЛУНАТА СЪЛЗА
Аз искам, като птица лекокрила,
в простора необятен да се вдигна.
И там, където тайно се е скрила,
Божествената мъдрост да достигна.
А после да си прибера крилете
и шумно да се спусна към земята.
В градинка писана да скъсам цвете.
Със песен чикаща приспя децата.
Откъснатото цвете, пък, на тебе,
в косите ти златисти да закича.
А ти, единственото първо либе,
сълза с целувка да стопиш в „обичам!”.
20.06.2023 г. 9.09 ч.
Русе
РАЗЛЪКАТА ОТ ЗЛОТО
Какво ли всъщност са сълзите?
Кристални мигове от мъка,
от скръб и болка на душите,
при срещи сбрани и разлъка?
Или са буря във сърцето,
мечтите ни, в коя се давят?
И бистри капки по лицето,
от нежен смях, кои се правят?
На нашите души звездите?
А на Духа ни светлината,
която тук ни сгрява дните?
Те щастие са, скръб и мъка.
И огледало на душата.
От зло, Божествена разлъка.
20.06.2023 г. 10.59 ч.
Русе
МИГЪТ НА СПРЕНИЯ ДЪХ
В очакване добри да станат всички,
животът ни във чакане изтича.
С нещата дребни, скъпите привички,
на смърт започва бавно да прилича.
И няма смисъл да я чакаш вече,
при тебе гостенката щом дошла е.
Признаваш, че си мъничко човече.
И след кервана кучето да лае.
Сърцето ти така остава чисто.
А даже можеш и да си избираш.
Издишвания, вдишвания – нищо,
пред оня миг, дъха ти който спира.
29.06.2023 г. 15.15 ч. Петровден
Русе
Тодор Билчев
