МИНЗУХАРЧЕ ЯНУАРЧЕ – стихотворение за деца на Надежда Станилова

Дали е подранило,
или не си е тръгнало?
На топло се е свило
и шумата прегърнало
самотно минзухарче.
Със пламнали очички
то търси си другарче
и смело кани всички:
кокиченцето бяло,
и войнът-кукуряк,
и фрезията цяла
обвита с аромат!
Но те лежат заспали –
сънуват зимен сън
как слънцето ги гали,
когато са навън.
Пази се, минзухарче,
че Сечко се гневи!
Студено е. Макар че
ни носиш пролет ти!

Надежда Станилова