МОЯТ ПЪТ – стихотворения на Илияна Кръстева

НАЛЕЙ МИ ОТ ТЪГАТА

Налей ми от тъгата. Обречени, очите ни сбогуват се.
Заключени зад четири стени в безсилие се мятат думите.
Присъдата на суетата е мимолетна, като фойерверките.
Да пием за съдбата на безумно смелите!

Налей ми от тъгата. Но нека да е истинска.
Вий в ъгъла притиснат – до невъзможност искрено.
Почувствай тежестта и – куршумено оловната.
И нека да горчи. По лесно се преглъща с болката.

Налей ми от тъгата. Във нея има само спомени.
Разлиствай ги и ги помилвай – голи и самотни са. .
Понякога ще те откривам Тъгочерпецо. Ще сядам
до прозореца. Налей ми пак тъга и малко обич.

МОЯТ ПЪТ

Прав или изправен?
Марк Аврелий

Подаде ми Фортуна, сляпата съдба, кълбото на
живота с преплетените нишки. Храбро тръгнах.
Бях черната овца по неотъпкана трева, опръскана
с кръвта на кротко стадо, натръшкано от вълците.

Сред жабешкото квакане и змийско съскане оставях
стъпки в калта. Разпилявах по насрещни ветрове
тъгата, овехтяла сред паяжини от спомени. Преди
разсъмване разбрах, назад не трябва да се връщам.

Не знаех що е страх. Крила си присадих с калем от
странна птица. В забраненото небе на разума летях
с Икар, с изпепелените от слънцето мечти,
дамгосани със стигмата „ Различен“.

Опазих се от тайни и вампири, от загуба на
време за мнимите герои – „безрасъдно смели“.
Загадка съм. Необходимо търся отговори
еднозначни, в оправдания не инвестирам.

Хулиганка съм. Напук на безразличните живея. Неподчинена.
Усамотена в безумната тълпа. Крещящо равновесна.
Посоките законодателствам в безцарствие. Във времена духовно
бедни не стоя на ничия страна. На себе си противодействам.

Самодостатъчно съм независима. На никой не
доказвам. Обичам свободата. Не са ми интересни
случайните случайности, бягството на жертвата,
очакването на смъртта при странни обстоятелства.

Безгранична съм до абсолютен максимум. Провиждам.
Безцеремонна, като шут, на който никой не би посмял
да се обижда. Въртя и суча. Но пасаран! Решавам тук,
сега, защо и как. Не разрешавам да ми казват: Стига!

Не съм предател, а защитник. Прощавам. Скала не съм.
Не оправдавам неподготвените за изкачване. Опасно е.
Отхвърлям всякакви съмнения, когато се намесвам.
Обяснявам. Разкривам същността с търпение във времето.

Не съответствам. Не искам да съм популярна.
Очаквам да ме разберат без интродукция.
Стандартите не могат да ме управляват, ако
ме принуждават да прикрия същността си.

Позволявам си да казвам туй, което мисля.
Безпричинно ми се доверяват, с искреност.
Ще ви заставя да платите за ненужните сълзи,
обидите и унижението, ако си го позволите.

Приемам някак себе си, каквато съм – такава.
Внимавам за безотговорността и глупостта си.
Дали съм Алфа, Бета или Сигма истинска жена?
Докато дишам се надявам в трите да се вмествам.

Попитах Фортуна, подала ми кълбото на
живота с преплетените нишки: Накъде сега?
Ще мога ли да пазя равновесие? Когато разбереш,
ми каза тя, тогава значи, пътят ти е свършил!

НЕ ЗНАЕШ

Не знаеш укротената вълна
как гали привечер скалите,
как плиска се в брега сама,
като каторжник отброява дните.

Оставя в пясъка следи,
дълбае морското корито,
целува залеза и спи,
във залива на Афродита.

Не знаеш как на сутринта,
от порив страстен се събужда.
Във стремената на нощта,
препуска да догони утрото.

ПРОМЕНЯМ СЕ

Природата не бърза, но въпреки това всичко се случва…
Лао Дзъ

Променям се. Абстрактното е по-понятно.
Романтиката недостатък е, усуква времето.
За идеал приемам изкривеното пространство,
за сигурност – потребната си непотребност.

Разбирам се достатъчно и ясно.
Не търся качества несъществуващи във другите.
В порядък слагам мислите си безпорядъчни.
Мечтите ми визьори са в духовна бедност.

Провиждам не във думи, а в делата си.
Ракурса сменям, център си поставям.
Отменям ролята гротескна. Опознавам
се, когато се предам сама на себе си.

За любовта борбата невъзможна е,
когато обвинена е в несъстоятелност.
Във пранги своя ум заточвам
и заземявам въздушните си замъци.

Понякога се питам: Пътища избра ли?
Не зная колко са. Къде ли водят?
Единият отива в Рая, другият във Ада,
а третият е неизвестен. По него ще походя.

Илияна Кръстева