ОТКОСИ В ЛЯТНА НОЩ – стихотворения на Стоян Михайлов
СРЕД ОТКОСИ В ЛЯТНА НОЩ
Денят ги срещна с утринна роса –
ливада в детелини разцъфтяла…
Наклепа всеки своята коса
и блесна тя, в ръцете засвистяла.
Полягат там откосите за миг –
уханието прясно как опива…
Ти в пот си цял косачо-мъченик
и радостта с умората се сливат!
Тъй ден преваля, пада вечерта –
край огъня косачите будуват…
Що звездна нощ небе им обеща –
а с песни и щурци край тях се чуват!
Полегнали на морните тела,
„героите“ дочакват и луната…
Тя сякаш на „забава“ е била,
та бавно си разкрива красотата.
Проплака тих кавал откъм баира
и ветрец разсънил се предложи хлад…
Кръшен смях, долитнал откъм вира,
бързо се удави в чуден звездопад!
Три сови прелетяха до среднощ
и чухали заглъхнаха далече…
Косачи три, предали сетна мощ,
на лятна нощ във скута спят си вече!
23.08.2024
КАКВО СМЕ АЗ И ТИ И НИЕ
Какво сме ние, често аз се питам,
а в същност е задачата готова –
пастир, ратай – отраничко изритан ,
торбичка с хлебец, пастърма сурова.
Ще хвана някой мрянка по реката –
намирам за десерт дори къпина…
А с грозде подарено във ръката
съм имал и трапеза несравнима.
Ти крачи пред добитък по браздата –
жетварите пои през жега юлска.
По мелници се блъска в тъмнината,
понесен с тази участ „невестулска“!
През лятото нощува на бостана,
от дъжд те подслоняваше колиба…
Кажи-речи ерген източен стана,
а „хлябът“ – все не стига и не стига!
Ний бяхме унижавани, бедени –
със мъката поведени отрано…
Но с волята потекла в морни вени –
успехите си трупахме на рамо!
До късно в стан тъка, въртя вретено,
седенки кладе и пропя от мъка…
С душа бе чиста и неопетнена –
достоен кълн от Ботева заръка!
Съпреживяното не ни уплаши –
научихме за милост, труд и воля…
Крум, Самуил, по гърбовете наши,
без думи ни изписа ти неволя!
Не те виним ний майчице Родино –
огнище бащино и дом рождени…
Как мила си ни с хлебец, лук и вино –
в сърца си ни, Българийо свещена!
24.08.2024
ПОВИК ЗА УТЕХА
Братя с ниска пенсия, не се „косете“ –
зная че не ви достига тя.
По-вече за ближния до вас мислете –
за любов, за радост, за цветя!
Не завиждайте на хора преуспели
с честен труд, наука и борба…
Те по този труден път, не са видели,
миг дори от дом и веселба!
Искрено повярвайте и чуйте хора –
дръжте си живота с две ръце!
Веселете всеки Божи ден простора,
да цари усмивка по лице!
Дните си последни, вече преброени,
да наситим с доблест, без лъжа, без грим!
И далеч от скука, мъст осакатени,
сетната си крачка честно извървим!
25.08.2024
СКЪП ОТКУП
Не ще забравя дядовия двор,
с белосаната му двукатна къща!
Щастлив и днес отправям в нея взор,
като че за последно я прегръщам!
Асмата зеленее отдалеч
като оазис в трепкаща пустиня…
За цветната градина иде реч,
къде поливах, неведнъж преминах.
Едно дърво високо ме следи –
то нещо иска тихо да ми каже …
От него виках, покачен преди –
във долната махла се чувах даже!
А дървените мостове сега,
с бетон и арматура ми се смеят.
От тях безстрашно скачах на брега,
где тръни нацъфтели хубавеят!
Там в едрите бъзаци, за игри
ме срещаха другарите лудешки…
Крилато детство, где отлитна ти?
Тез волности, простиш ли ми със грешки?
Питам се буден, не вярвам си сам,
че туй е било, че е преживяно…
Залагам всичко – скъп откуп ще дам,
във златно детство да се върна само!
26.08.2024
ОРЕХЪТ
Едно дърво като пазач безстрашен
от вятъра с листата шумоли…
То бури среща в упор ръкопашен
превива клони, с риск да го боли.
Сега е есен плодно украсена…
И той богато в плод е натежал!
Като актьор е орехът, на сцена,
„таланта“ си безкористно раздал!
Дърво е, видно с мъдростта събрана –
с листа, корона, плодна красота…
Днес тачи го човекът със охрана
той блян е пред очи към висота!
28.08.2024
ЖРЕБЕЦ
Дали си спомен бил, се питам само,
или Сафо в ушите ми звуча …
Ти приближи – протегна длан на рамо
и тръпката в сърца не промълча!
Аз вино ти налеях отлежало –
сълзици мои от кипяща кръв …
Тъй огнена се приближих във бяло,
като невяста с младоженец пръв!
Да ни опие исках таз магия,
Ромео мой да си, а не подлец!
Но времето бе с мен, да те разкрия –
човек аз не милувах, а жребец.
29.08.2024
ПРОПУСНАТА МЛАДОСТ
На пясъка лежеше ти до нея
безмълвен, сгънал вестник остарял…
Погледнах те, със риск да те разсея –
ще трепнеш ли към мен очите взрял?
И с погледа ти крачих аз ранима,
морето разтуши ме за момент…
Със две очи заспах, неутешима –
пробудих се като боец ранен!
Спаси ме ти с поканата си дръзка –
едно кафе ми върна радостта!
Страдая с теб, сърцето ми се пръска,
как двама ни не срещна младостта!
30.08.2024
ПОСОКА И ЦЕЛ
Посоките са знайни по Света –
те две по две са противоположни …
С една живеем, борим суета,
посоката напред ни е тревожна!
Парадоксално, някой ще рече –
едно за четири е нелогично?
Той забеляза! Грешката е че,
объркваме посока с цел привично.
Посоките са нашите мечти –
надежди, светове да преоткрием!
Целта – стремежът наш да полетим –
от кошер в небеса, нектар да пием!
31.08.2024
ТРЪПКАТА МОРЕ
Докато сам на пясъка тъжиш,
желаеш си унесен да останеш –
вълните канят да се потопиш
и от морето мидички да хванеш.
Когато те морето приласкай
и плуваш по водата му солена –
ти тръпната си нежност му отдай,
че станал си частица от вселена!
Когато със морето се простиш,
а то те изпровожда с тъжен плисък –
върни се! Само крак да потопиш,
тъгата му ще чуеш с вопъл нисък!
31.08.2024
ПРИЗНАНИЕ
Не, мен сто години ме не чакат
и вече са краката ми излишни…
Все още ми светлее нощем мракът,
щом стихове повтарям си предишни.
Годините ми бяха изпит хора,
но с вярна дружка минах на зелено…
Тя ми е вяра, муза и опора –
успехите ми ярко озарени!
И ако даваш, ти живот награда,
и ако във комисия съм аз –
ще кажа: на жените тя се пада,
на тези, що са страдали за нас!
01.09.2024
Стоян Михайлов
