НА МЪКАТА НИ ДНИТЕ – стихотворение на Иван Бързаков

На Петя Дубарова

На 4 декември умира трагично изключителната поетеса
Петя Дубарова – детето-жена, самоубила се в 1979 г. на 17 г.

…Но в миг се опомням. Отварям очи.
В терасите пак на колене мълчи,
помръдва набожно мъртвешки уста—
безплътна, безкръвна, мъртвешка нощта…
(из “Моят ад”, Петя Дубарова)

На мъката ни дните
се влачат
тягостно,
един след друг,
като безкрайно дълго,
месоядно,
отвратително влечуго.
Поглъщат ни
безмилостно
в един кошмарен сън…
след сън… след сън!
И се страхувам,
страшно много се страхувам,
че е късно
да се направи нещо истинско.
Най-после да напишем
или да нарисуваме
живота си погубен.
Не аз да го напиша.
Друг или по-скоро друга –
с истински талант.
Да можех Петя някак си да възкреся!
Ще ù слугувам.
Как ще ù слугувам!
Краката стройни ще измия.
Ръцете… тях ще ги целувам.
Благословените ръце!
Да го напише
горестно и ярко, и безкрайно верно –
като живота и смъртта,
като страданието ни безмерно!
Да диша
с болката на нейното сърце.
Творба проникновена,
истински голяма.
Да разруши безкрайната измама
и да пробуди съвестта.
За да спасим душите си!
Ако не е вече безвъзвратно късно…
И ако е могло
въобще да бъде
някога навреме.

Иван Бързаков