НАНИЗ ОТ МИГОВЕ – танка поезия и хайбун на Роси Савова

ТАНКА

*
Вечерна светлина
в чаша със старо вино.
Поглед без думи.
Много пъти мълчахме,
но сърцата говореха.

*
Ръцете помнят,
дори когато зреят
години помежду ни.
Докосването остава
като тайна по кожата.

*
Пада есенен лист
по избеляло писмо.
Ти никога не дойде.
Мастилото издишва
шепот от миналото.

*
Сутрешен полъх
от празна възглавница,
но още топла.
Любовта не си тръгва –
тя просто се променя.

*
Дъжд по стъклото
повтаря твоето име.
Тихо го слушам.
Всеки миг се завръща
в недописана обич.

*
Трепетът вляво
ми говори с гласа ти.
Той ми стига.
Стъпка до стъпка вървим,
само пътят криволичи.

НАНИЗ ОТ МИГОВЕ

Годините се нижат – броеница от мигове. Прилича на гердан от разноцветни стъклени мъниста. Преживяваме в живота си и добро, и лошо. После забравяме лошото, а доброто дълго ни топли.
Човещина е, неподправена и вечна…

Щастлив е човекът, който умее да прощава на другите и на себе си.

Затварям очи.
Парне ли ме споменът,
значи съм жива.

Роси Савова