“ДОЧУВАМ ШЕПОТ” НА РОСИ САВОВА И МАГИЯТА НА ПОЕЗИЯТА В КРАТКИ ФОРМИ – рецензия на Людмила Данова

Роси Савова е поет, писател, редактор и коректор на поезия и проза. Родена е в град Берковица.

Завършва Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” със специалност “Начална педагогика”. Работи в Севлиево, а по-късно е учител в Козлодуй, където живее и сега.

Пише в почти всички литературни жанрове и нейната поезия докосва сърца. Автор е на стихосбирките “Вълшебства” (2008), “Въглени за късна есен” (2014) и “Плетеница от мигове” (2020). Интересно е, че книгите се появяват през шест години.

*

Книгата “Дочувам шепот” не прави изключение. Появи се преди дни чрез издателство “Бг Принт”, Враца, редактор е Александра Ивойлова, картината на корицата е на Димитър Никифоров, а дизайна е на Валя Илиева.

В тази книга Роси Савова е събрала с грижа и внимание, както се събират скъпоценни камъни, свои хайку, сенрю, танка и хайбун. А всяка поетична форма е обяснена достъпно за читателите, които за пръв път ще се срещнат с източната поезия.

Поезията е много силна, аз не съм специалист, но с душата си усещам светлината, която носят стиховете. Авторката обръща своя поглед към природата, към годишните времена и красотата, която носят, като всеки сезон има своите послания.

*

С нейните “Пролетни копнежи” започва книгата и читателя се “събужда” заедно с пролетните цветя за ново начало, “чудото на прераждането”.

Бяло кокиче
усмихва слънцето.
Капят капчици.
*
Под цъфнал дрян
девойка венец плете.
Ново бъдеще.
*
Природен кръговрат –
поливам със старо вино
разлистена лоза.

*

Така неусетно стигаме до “Лято в зениците”, където намираме стихове за любовта, която “носи сандали и сламена шапка”.

Пълна кошница
с лято – зрели праскови
привличат погледа.

Следват “Есенни дихания”, където в тишината се дочува “светлина на узряла мъдрост”.

Орехи падат
сред сухата трева.
Животът зрее.

*

А в последната част от дяловете с хайку “Зимни вълшебства”, Роси Савова описва зимата като “бяла приказна кралица”, която шепне своята “студена поезия”. Какъв красив образ на зимата!

Снежна утрин
с дантели на прозореца.
Чайникът пее.
*
Под дебелия сняг
дървото не се пречупва,
покланя се.

И преди да премине към сенрю, авторката ни предлага своя хайку-цикъл “Лирично отклонение”, където стиховете следват поетичните размисли на поетесата за житейските цикли, образите са ярки, запомнящи се, а дори мракът носи светлина.

Всичко свършва,
освен онзи дух у мен,
който не умира.

*

В поетичните сенрю цикли Роси Савова събира свои житейски тристишия, претворени с един различен поглед, който успява в ежедневни теми да усети поезия и да я предаде с мъдро послание.
“Трохи от живота”, “Среща с човеци”, “Жив е животът”, това са заглавията на сенрю циклите и наистина в тях читателят може да намери себе си, в шепота на времето, в случващото се между човеците и в красотата на живота, който е винаги жив.

Бели врани
и бели лястовици –
ражда се чудо.
*
Рибите плуват
в дълбоки вирове.
Котката чака.
*
Вишнев цвят сипе
мека постеля под нас –
мечта за полет.
*
Шепна думите
и стените ми отвръщат.
Светът просветва.
*
Седем праскови –
не обичам диетите.
Миналото е гладно.

*

Танка е класика в японската поетична форма, по-стара от хайкуто, която има пет стиха със съответно 5-7-5-7-7 срички. В нея пишещият обикновено освен описания природен образ, споделя и своите емоции.

Роси Савова обособява пет поетични танка цикли, посветени на любовта, която “не е буря, а светлина след нея”, “не е минало, а присъствие днес – тиха сила, която ни съхранява за бъдното.”
В танките чуваме шепот на спомени, на сърцето, на лист от книга, на времето, а също и гласовете на приятелите.

В стар тефтер
избелели записки –
сбъднато минало.
Над тлеещо огнище
две снимки на рода ми.

*

В часта от книгата с хайбуни, авторката в класическия им вид – съчетание между проза и хайку – разказва кратки случки, които навяват размисли. “Летоброене” е първият хайбун. Размислите за времето, което имаме в личните си години и равносметката, която може да си направим, сгряват сърцето и доближават до вечността.

Няма да ви разкажа за всички творби, които нашепват мъдрост и водят към светлина, ще е хубаво всеки, който харесва тази форма на поезия да се намери сам в този красив шепот, който Роси Савова дочува и споделя с нас.

На добър час на книгата и нека не се страхуваме от тишината, там думите спират, но започва истинската магия, тази в мислите ни.

Людмила Данова