ПАМЕТНА ПЛОЧА ЗА ИВАН КОЛАРОВ В ОБРЕТЕНИК – репортаж на Миглена Кръстева

2 април 2024 г. Обретеник.

В родното село на големия български сатирик Иван Коларов /втори Радой Ралин/ поставяме паметна плоча в чест на неговата 100-годишнина.

Но тя, както и целият объркан живот на сатирика не е сега. Вчера, на 1.04.2024 г. той щеше да навърши 101 г. А стоте му бяха през 2023 г. Но съдбата реши така, и както с всичко в неговия интересен живот, и сега поиска да се пошегува. И сигурно именно затова създателите на блестящата електронна презентация в негова чест, Тодор Билчев и Иван Зартов, бяха я именували „Шепот от смях” .

Този толкова различен от обикновения смях щеше да звучи неотклонно, както в споменатата вече презентация, с който и завършваше, така и по време на цялото това тържество, посветено на големия Ив. Коларов.

10.00 ч.

Миглена Кръстева, Павлина Петкова и Георги Георгиев

Заместник-областният управител Георги Георгиев вече е тук и заедно с инициаторката за създаването на паметната плоча, беленската поетеса Павлина Петкова, откриват монумента, а областните слова са това:

„Определено неговият усет за езика, богатото му и многообразно творчество, както и редицата обществени инициативи, в които участва, а и които той създава, му отреждат достойно място сред знаковите личности, с които регионът ни се гордее. Неговите талант, авторитет и популярност го превръщат в пример за много млади хора. И наистина той успява да увлече младежи не само от областта, но и от цялата страна по красотата на родния език, мерената реч и изкуството на превода… Паметта на големи личности като Иван Коларов трябва да бъде съхранена и предадена на поколенията, за да служи като образец на прогресивно мислене. Той успява да докаже, че смелите идеи винаги намират своето приложение, независимо от трудностите на времената, в които се прави опит да бъдат реализирани“.

*

Следва преместване във фоайето на читалището и приветствените слова на Павлина Петкова:

Павлина Петкова:

В чест на заслужилия писател-сатирик и журналист Иван Коларов и неговата 100-годишнина от рождението му Конфедерация на българските писатели – клон Бяла и приятели решихме да изготвим паметна плоча.

До последните си дни Коларов бе и си остана приятел с беленската общественост. Сам той определя Бяла като „второ родно място“. След завършване на образованието в родното си село през 1938 г. Коларов постъпва в гимназията в гр. Бяла. Тук в града той се запознава със Симеон Балтаджиев, който е собственик на книжарница-печатница „Есперанто“ и редактор на местния вестник „Нива“. В книжарницата на Балтаджиев се събират най-будните ученици, сред които е и начеващия поет Коларов. Именно във вестник „Нива“ Балтаджиев отпечатва първите му стихотворения, а през 1942 г. издава стихосбирката му „Първи стъпки“. В Бяла са първите му изяви в изобразителното изкуство като пейзажист. Тук се заражда и любовта му към музиката.

През 1945 г.  – първата мирна есен, младия Коларов се завръща от казармата и започва работа в Комитета на народната младеж в града, а след това и като нещатен кореспондент за Беленска околия в русенския ежедневник „Дунавски Отечествен фронт“.

През 1945 г. книжарница-печатница „Есперанто“ все още развива своята дейност. В нея се събират прогресивните и пишещи по онова време в града младежи. По своя инициатива те полагат основите на литературен кръжок „Гео Милев“ към читалище „Трудолюбие“ в града. За председател е избран Симеон Балтаджиев, а за дългогодишен председател Иван Коларов.

През 1947 г. Коларов е избран за секретар на Околийския комитет на Работническия младежки съюз в Бяла. От града на Янтра той поема по своя път на журналист, след които се занизват години във Варна и София.

През 1966 г. в центъра на Бяла е поставен паметник на руската милосърдна сестра – баронеса Юлия Вревска, осъществен по инициатива на Ив. Коларов.

През 1969 г. литературен кръжок „Гео Милев“ в града съставя и издава сборник с поезия „Искри над Янтра“, редактор на който е Иван Коларов. По-късно писателят е редактор на редица художествени издания на Районния пионерски дом в Бяла.

През годините Коларов активно участва в културния живот на града – със свои творби на страниците на издаваните вестници, със съвети, с редакторство, участие в литературни срещи и т.н. Едни от първите книги, които Коларов издава, са отпечатани в Бяла – „Княз Борис I” (1969), „Реките помнят Волов“ (1976), „Слаб отличник“ (1973) и др.

През 2006 г. в град София на празника, посветен на „Бяла и Беленския край в литературата и изкуството“, Ив. Коларов е избран за Почетен гражданин на гр. Бяла“.

Следващата 2007 г. се сбъдна една от Коларовите мечти. Излиза от печат книгата му „Град Бяла – духовният образ“ на Издателска къща „Лакрима-БГ“, София, спонсорирана от Община-Бяла. Този негов литературен труд той посвети на беленчани, а днес с тази паметна плоча ние почитаме неговата памет.

Павлина Петкова чете словото си

След това минава презентацията, подготвена от Тодор Билчев и Иван Зартов.

След нея г-н Тодор Билчев и най-големият и верен приятел на Иван Коларов, Йордан Палежев, споделят свои спомени и впечатления.

Тодор Билчев:

Уважаеми гости, дами и господа, скъпи земляци!

Продължавайки и следвайки духа на презентацията, която току-що изгледахме, аз искам да се включа към нея и с некролога на Обретенското читалищно настоятелство, свързан с отбелязването на шестте месеца от смъртта на Ив. Коларов, представляващ и доказателство за датата на смъртта му, в който записали: „На 11 юли тази година се навършват 6 месеца от смъртта на нашия незабравим и скъп съселянин – Иван Коларов – писател, поет, сатирик, преводач… Настоятелството при НЧ „Хр. Ботев” – с. Обретеник в знак на благодарност и признателност има предложение улицата, където е къщата, в която се е родил писателят Иван Коларов да носи неговото име.

А ние си припомняме подобното и още по-разширено мое предложение през 2013 г., като виждаме, че оттогава досега нищо по този въпрос не е направено. Днес, обаче, не някакви ръководства и организации, а една скромна жена от Бяла, тачеща и прекланяща се пред твореца Иван Коларов, прекрасната поетеса Павлина Петкова, с помощта на беленските творци, приятели и съмишленици на Ив. Коларов, успя да направи реалност създаването, а днес и поставянето на тази паметна плоча на големия Ив. Коларов.

Това е единственият засега, а може би и завинаги,
прекрасен паметен знак, оставен от нас, останалите малцина вече негови признателни потомци и почитатели, с който му се покланяме и за напред във вековете. Бог да го прости и възнагради и в небесата! Поклон и благодарност. И от името на всички обретенчани.

А моят личен поклон придружавам и с това стихотворение, посветено на днешния голям ден, както за Ив. Коларов, така и, надявам се, за всички обретенчани и тук присъстващи негови почитатели и приятели:

ШЕПОТ ОТ СМЯХ

(100 г. Иван Коларов – не на шега)

Края на най-озверения Двайсети век доживях.
Но като древни и днешни величия аз не копнях
да се прославя с вика: „След мен и потоп!”.
Скромно живях и ви шепна: След мен – само смях.

Ив. Коларов – Помилуй ни, Господи

„Не искам да съм вторият Радой.
Мен стига ми да бъда пръв Иван.”
Под чер мустак провикнал се е той,
обретенският сатирик голям.

А после казал, че не бил роден,
щом датата му първи е април.
И както истинският Диоген,
човека търсил где ли се е скрил.

Петела наш, че кукурига чул,
на изток само щом е със лице.
С ушития от дядо му цървул
потропвал си обретенско хорце.

С предците пък на срещите Отвъд
пристигал винаги той със мерак.
А този целия изминат път
пътувал сам. И в слънце. И във мрак.

Десанка, Еминеску, Минати,
Вели Орхан, Парун, Ердинч Фахри
и колко още ги преведе ти?
Но миг не спря. Не се ли умори?

За Волов, Фичето и Чудомир,
Багряна, за Методи и Кирил
написа. Само доброта и мир
желаеше на българина мил.

Димитровче червено в бащин дом,
откак го има винаги цъфти.
Откъснато със обич и без взлом,
над майчини гробове днес блести.

И всичко даде, нищичко не взе,
държавата дори като умря.
Обретеник блестеше ярко все.
А ти във Висините го съзря.

Празнуваш сто във този светъл ден.
Във бюст Обретеник те възвиси.
Не си ти мъртъв, щом не си роден.
А името ти цял свят днес краси.

Почиваш в мир сега, земляк велик.
За слава и богатства не копнял.
В сърце оставаш оня сатирик,
прошепващ тихо: След мен – само смях.

2.04.2024 г. 11.11 ч. Тодор Билчев, Обретеник

Тодор Билчев чете словото си

Йордан Палежев:

1966 г.

Един ден съзирам художника Васил Иванов, заедно с Иван Коларов в градинката по ул. „Раковска“, близо до Народния театър.

Иван ни представя:

Мен – с доскорошното прозвище „изключеният студент“; него – няма защо, аз веднага обяснявам, че съм гледал изложбата му 1965 г. два пъти: на откриването и няколко дни по-късно.

Бързам да кажа още, че оттогава имам намерение да го представя с няколко графики в университетския вестник.

Той се съгласява и аз моля да се видим колкото е възможно по-скоро.

Уговаряме деня, когато да отидем двамата с Иван в ателието му.

Краят на август, началото на септември 1968 г.

Покрусени сме всички. Геров – по-мълчалив от всякога.

„Братя чехи, не ми се сърдете!

След много години, може би пак ще бъдете горди, щастливи, могъщи…“

Започвам куплета с надежда авторът да продължи. Но той става още по-тъжен. Писал е стихотворението преди 30 години и така го е озаглавил – „Март 1939“.

Повод – хитлеристката окупация.

Сега на дневен ред е съветската…

Свидетел съм на покрусата у идеалистите – левичари – Борис Далчев, Радой Ралин, Давид Овадия, Невена Мечкова – с партизанско име Даря, съпруга на Иван Коларов – напразно очакващи – както и този път, социализъм с човешко лице.

БЮЛЕТИН НА МВР №17, 1982

„Непризнатите писатели Йордан Палежев /профилиран ПАН и обект на ДОН/ и Иван Коларов /също обект на ДОН/ пък злословили, че комунистическият ни морал означавал „хайдутлук“, а нашият строй издигал „некадърници и мързеливци“ като унищожавал способните хора и хората с характер…“

Бюлетинът е цитиран в поредица статии „Шесто управление – забравени спомени“, Недко Петров, „ДОН – Дело на обект за наблюдение“, Иван Коларов, „Демокрация“, 17 авг. 2001.

За по-малко срещаната абревиатура „ПАН“ от Комисията по досиетата дават разяснение: „План за активно наблюдение“. Досието на Йордан Палежев по ДОН – унищожено през април 1990 г.

ОБРЕЧЕНИЯТ ГРАД

„Как да си представим – град без гълъби…“
Албер Камю, „Чумата“

Русе е подложен на ежедневни обгазявания. Искам да напиша есе с този епиграф… Нашата гимназия „Баба Тонка“ навършва 125 години и аз се заемам да подготвя юбилейно издание. За интервюта с питомци на училището поканвам двама – проф. Васил Казанджиев, диригент и композитор, и актрисата Мариана Димитрова.

Русенското землячество в София е съпричастно към тежката участ на нашия град. Душата на всички сбирки е Йордан Коларов.

Мариана Димитрова – за това говорят всички – издига своя глас на представление в Театъра на армията – гражданската съвест в изкуството.

Васил Казанджиев: „Няма нужда да проследяваме всички случаи на яростна съпротива срещу новаторските произведения в историята на музиката – те са многобройни. Достатъчно е да си припомним критиките, постановленията и други документи, които напълно отричаха като „модернистични“ и „формалистични“ симфониите на Шостакович преди 20-30 години…“

Интервюто се води в писмена форма, по пощата.

Към Мариана – тя приема разговорът да е по телефона:

„Знаем, че обичате Русе и в даден момент достойно, по свой начин, публично сте излезли в негова защита…“

Въпрос – благодарност от името на гражданите на Русе. На българския град Уран…

Независимо сдружение ЕКОГЛАСНОСТ, 1989 г.

Под №76 е записан Йордан Стоянов Коларов…
№1: Петър Петров Слабаков, актьор
№69: Нешка Робева, спортен деятел

из „Тихата инквизиция. Софийски етюди“, 2009 г., автор Йордан Палежев

Йордан Палежев предава словото си на Миглена Кръстева

С това откриването на паметната плоча за 100-годишнината на Иван Коларов приключи.
И, както каза г-н Билчев: „Бог да го прости и възнагради и в небесата! Поклон и благодарност. И от името на всички обретенчани.”

Миглена Кръстева, секретар на НЧ „Христо Ботев – 1928″, с. Обретеник, Русенско