В този поетичен триптих Деси Цветкова събира три различни състояния на човешкия дух – изпепеляващата тежест на лятото, движението през пространствата и времето, и тихото, благодарно оглеждане в божественото. „Изпепеляващо слънце“, „Пътуване“ и „Божествено огледало“ разкриват характерния за авторката светъл образен свят, в който природата, пътят и вътрешната молитва се преплитат в едно. Стиховете носят онзи чист, непосредствен тон, който е едновременно деликатен и силен – и превръщат ежедневните мигове в малки откровения.

ПЪТУВАМ И ЗАПИСВАМ ВРЕМЕТО – поезия на Деси Цветкова

ИЗПЕПЕЛЯВАЩО СЛЪНЦЕ

Достигат се неизмерими градуси
и жегата лепи се по челото.
Горещо е дори за мокри гларуси,
вълните се полюшват кротко.

А слънцето без жал прегаря всеки,
денят е като паст на змей.
Задъхва се до смърт човекът,
навън да ходи не смее.

Изпепеляващото слънце е в заход,
изтръпваме от жарко време.
И чакаме за чудо, да дойде дъжд от Бог.
И всеки чака ново време.

ПЪТУВАНЕ

Пътувам,
рея се като в сън
по ръба на времето,
всеки ден
е нов път.
Пътувам
извън всекидневието,
пътувам
като в сън.
И лабиринта в Крит,
и синьото на Кипър,
и амфитеатъра в Пула,
и къщата на Оскар Уайлд
в Дъблин,
и пустинята в Тунис,
и домът на Фреди Меркюри
в Занзибар,
и малките църкви
на Несебър,
пътувам
и записвам
времето.

БОЖЕСТВЕНО ОГЛЕДАЛО

Божественото огледало
Наметнал портокаловата пелерина,
синът на Бог
върви по облаците.
Денят пореден е отминал,
момент да си припомним стойностите…
Да видим, че както на върха,
на кота нула също е красиво…
На всеки миг живот държа,
благодаря си просто,
че съм жива…

Деси Цветкова