Премиерата на „Животът драматург“ от Цонка Великова вече отеква в паметта на присъстващите. Вечер, изпълнена със слово, спомени, усмивки и онзи особен трепет, който остава след среща с истинска литература. Сред акцентите на събитието прозвуча и текстът на Ирина Александрова, председател на „Съюз на българските творци“, която не успя да присъства лично, но изпрати своето слово – топло, аналитично, с дълбоко уважение към творчеството на Цонка Великова. Тази публикация е още един щрих от културната седмица на списанието, след юбилейната вечер на Иванка Павлова и представянето на книгата през погледа на Иванка Павлова и Божидара Цекова.
ЖИВОТЪТ ДРАМАТУРГ: ТВОРЧЕСКА ПАЛИТРА – рецензия на Ирина Александрова
Цонка Великова е автор със зашеметяваща творческа палитра. Нейното перо се справя със еднаква лекота и виртуозност, както с доминантния връх в нейното творчество – притчата, така и с разказа и със стихотворенията и с хайку. С мемоара и с летописа. С текстове на песни и с либрето на опера. А сега тя направо глези почитателите на нейното творчество с новоизлязлата си книга “Животът драматург“.
Вулканичността на пламъците на корицата на този неин принос в книгописа на страната ни атрактивно подготвя читателя към съдържанието на една истинска атнология от случки, впечатления и запомнящи се образи, което преминава границите ни и ни отважда до Индия и Виетнам. Доброжелателно ни запознава с нравите и обичаита на двата народа. Показва ни техния бит и душевност.
И всичко това – пестеливо, без сантиментална сълзливост и с неподправено чувства за хумор. Тези качества на нейната проза проправя път на текста към сърцата ни, но притегля в тази своя шеметвост и нашия разум. Може ли сърцата ни, но и моцъкът ни да забравят осемнайсетгодишната вдовица изгорина жива с мъртвия си съпруг на погребалната клада. Или слоновета, които години наред почитат паметта на техния приятел, напуснал света на живите? Престарелия виетнамски професор, който всяка година посещава Виетнам по покана на своите студенти и с тяхна щедра финансова помош. Бездомната индийска двойка, която с детско доверие и наивност с пламъчетата на запалените от тях сващички очертават пътя на богинята Лакшми, с надеждата, че тя ще им донесе късмет.
Затварих книгата от 250 страници, с чувството, че искам да продължа да чета. Сигурна съм, че не само аз съм помислила така. Мисля, че изказвам мислите на всички благодарни читатели.
А какво остава на Цонка? Разбира се, да ни зарадва с още една прекрасна книга. А защо не и с втори том на „Животът драматург“? Както и с още много съдържетелни притчи.
Ирина Александрова
председател на „Съюз на българските творци“
*
юбилейна вечер на Иванка Павлова
представяне на книгата през погледа на Иванка Павлова
рецензия на Божидара Цекова
