В този поетичен цикъл Добрина Симова разгръща своята философия за поезията като мисъл, която ражда чувство, и чувство, което провокира мисъл. „Ще полетя“ е изповед за свободата, за вътрешния полет, за белите коне на въображението и за правото на душата да се издига над страха, над земното притегляне и над всички опити да бъде приземена.
ЩЕ ПОЛЕТЯ – поезия на Добрина Симова
ПОЕЗИЯТА Е…
на духовния ми учител и истински приятел
Поезията за мен е важна мисъл,
която събужда и ражда чувство.
Мисълта води до друга мисъл,
провокира трета, четвърта…
Бори се на дуел с първата
или смело й отсича главата.
Трескава мисловна дейност
се развихря в ума и в сърцето.
Ако поезията е с натруфени,
напудрени и нагиздени метафори,
ще събужда само чувство без мисъл.
То ще потанцува в сърцето ти,
но когато му стане студено
или до болка горещо,
ще литне като чучулига от вятър.
Ако чувството не събужда мисъл,
не провокира с остри думи ума ти,
как ще се върнеш отново към него?
Връщаш се ялово само към спомена
за отлетяло и преминало чувство,
постепенно избледняло
на знойното, огнено слънце…
То не успява повече да държи
със своите измислени от паяк юзди
трескава и будна за живот и любов
мисълта ти дори.
ПРЕПУСКАМ НА БЕЛИ КОНЕ
Често нощем сънувам влюбени, бели коне.
Те във съня ми лудо по детски препускат.
Този бяг никой не може, никога няма да спре.
Щом си отворя очите, около мене е пусто.
Аз ги рисувам… Сънувам… Аз ги измислям.
Тези бели коне са по-бели от най-белия сняг!
После по женски се плаша, че те не ме искат,
и през главата се втурвам стремглаво на бяг.
Но насън пак препускам, препускам напред…
Все едно, че летя на бели коне във простора.
С тях цвиля от радост, ражда се стих и куплет.
Моята детска страст няма насита, нито умора.
Умно, човешки и топло ме гледат бели коне.
Даже разбират моята истинска и скрита болка.
Гриви разтърсват. Препускам. Кой ще ме спре?
Тя няма да е последната в живота ми обиколка!
ЩЕ ПОЛЕТЯ…
Отдавна се опитвам с хитрост да летя.
Защо желаеш бързо да ме приземиш?
Та ти си важна част от моята фантазия
и все едно дали се любим или… спиш.
Отдавна искам да съм снежнобяла птица,
свободно, смело аз да полетя във небесата.
Да съм в живота ти любима, нежна жрица,
дори на други да пристана нейде на земята.
Сега нима ще ме рисуваш, или възпяваш,
тъй остро ме пронизваш със стрели- очи?
Или с магията решил си ти да ме спасяваш
от мен самата? Душата ти е глуха и мълчи.
Накрая аз ще се науча високо, леко да летя.
Така е сиво, скучно, тъй самотно на земята.
За полета ще са ми нужни мойте две крила.
Сърцето днес те моли: върни ми свободата!
Добрина Симова
