ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ НА СТАРОСТТА – стихотворение на Тодор Билчев

Когато старостта разтвори мръсната си риза
и в строен ред от нея почне обич да излиза,
стъписват се по-младите, по-старите се срамят.
От тази среща никой не отива си измамен.

Че само старата обича истински и вярно.
А младата красива е, но толкова коварна.
Защото всяка обич може тук да е последна.
И няма как със първата дори да се погледнат.

Любов последна – злато, що не може се намери.
И няма време за игри, за страсти, изневери.
А тъй е чиста тя, като планински ручей бистър.
За нов живот най-скоростната бяла, снежна писта.

И нищичко, освен любов, във този случай няма.
А тя е толкоз неживяна, истинска, голяма.
Последната любов на старостта е най-красива.
Тя само идва. С Нея всичко друго си отива.

1.05.2024 г. 18.19 ч.

Тодор Билчев