ПРИЧИНИТЕ ДА СЕ СЪБУДИШ – рецензия на Цонка Великова

Или пътна карта с преживявания по “Зад гърба” на Габриела Цанева

След първото прочитане на стихосбирката на Габриела Цанева „Зад гърба“ редовно се потапям в нея. Текстът провокира – всекиго според неговия интелектуален, емоционален и морален хоризонт и го кара отново и отново да надниква в необятната творческа вселена на автора.

А тя е необятна, тъй като смисловата дълбочина и широтата на тематичния ѝ обхват са далеч от всякакви банални дребнотемия. В тях няма инфлация на превзети евтини емоции.

Няма и удобни за използване широко прилагани и изтъркани езикови клишета, вместо които срещаме езикова фантазия с ярки словосъчетания и образи.

Всичко това предизвиква доброжелателно да се надникне зад гърба на пишещия, но само когато го гледаме право в очите.

„Зад гърба“ – още една книга на Габриела Цанева, която показва, че авторът не ситни в литературното поприще, а крачи с дълги устремени и уверени крачки напред.

Опитвам се да изкажа вълнуващото си преживяване с най-новата й поетична книга, като се старая да избягвам стереотипни изкази. И мисля колко е хубаво, че имаме възможност да срещаме и съпреживяваме такива текстове!

*

Ще продължа това споделяне на впечатления по един нетрадиционен начин – следвайте стъпките по „Пътната ми карта“ от преживяното със „Зад гърба“.

И усетете тъгата, която творчески ни сближава. Защото и зад огледалото на моето творчество ясно прозира тъга. Защо – не знам. Но тъгата, макар и различно обагрена, е отрязъкът от отреденото ни време, в което вникваме във вече изживяното, в копнежите… и ги осмисляме.

Изреденото по-долу се появи спонтанно по време на четене и препрочитане на книгата. Хрумките са посочени по страници. Не съм ги редактирала…
Едно докосване чрез тъгата…

стр. 5

„Ще боледувам дълго от тъга.
Ще ходя като сомнамбул между
дърветата,
очите ми ще бъдат пълни със листа,
а кожата ми ще е грапава – кора.“

*
раждат се
красиви стихове –
боледуване от тъга

*
Тъга –
времето да пребродиш
себе си

стр. 8

„пропадане –
къде отивам,
когато тъгата ме погълне“

*
тъга –
вглъбяване
и търсене на смисъл

стр. 10

„крило от птица
по водата –
изядени мечти“

*
по водата
подир мечтите
крило от птица

стр. 11

„по окосената поляна
стъпките ми –
избягалите птици
поезията запълва
липсите“

*
Липси –
да има поезията
какво да запълва

стр. 20

„изпод краката
облак пеперуди –
стъпкани цветя

…Кожата ти – толкова напукана;
кожата – слана…“

*
бурята понесе
крила от пеперуди
ограбени мечти

*
ухаят
окосените цветя
нова сила след дъжда

стр. 21

„по устните ми
капки пот – как далеч е
солта от прибоя“

*
по устните
вкуса на прибоя
капки пот

стр. 22

“Отърсвам спомените
за измислени реалности.
Стоим,
очи в очи,
в един замръзнал миг
на Дискретното Време –
един от безбройните мигове
на нашата обща суперпозиция,
в който умираме и възкръсваме вечно.”

*
в спомените
изменена реалност
времето твори

стр. 25

„цял град
остъклени балкони –
жажда за затвор“

*
остъклен балкон
всеки е постигнал
своя съвършен затвор

стр. 32

бял гълъб
надникна през стъклото
точно когато мама издъхна

стр. 36

ранно утро
парцалите на мъглата накичиха
шпагите на боровете

стр. 37

самотно дърво
пътеката към теб
обрасла с бурени

стр. 41

през небостъргачите
дете се мъчи
да види луната

стр. 42

щастливото бъдеще –
там където има място
за поетите

стр. 44/45

небето плаче
с отровен дъжд
безплодна Земя

*
Под нозете ми
стъпкани кокичета
ограбена пролет

стр. 50

протягам ръце
да погаля дъгата –
тя отвъд мъглата

*
лунен сърп
пресече нощта
на два мрака

стр. 52

сянката ми
подгони залеза
късен следобед

*
преминават дните
по моста
към бъдещето

стр. 53

леден вятър
мъглата изкристализира
по страните ми

стр. 54

лунна нощ
за мен в очите ти
светулки

*
топи се снежният човек
по страните ми
разплакани снежинки

стр. 56

в сумрака
един към друг крещим
не ме ли чуваш

стр. 62

чудовищата в нас
мечтаят
някой да ги обикне

стр. 70

на път
не се стига далеч
с чакълче в обувката

стр. 76

очаквам ласките на вятъра
да взема сила
за полет

стр. 78

дъжд
живот за семенцето
на недоизсъхнало глухарче

*
хвърчило
на верига
мечта за полет

стр. 80

между
вчера и утре
нова творба

стр. 81

постоянни избори
не се пресрещат
краищата на кръга

*
куче гони
крило на пеперуда
вятърът не спира

стр. 82

да чуем копитата
на конете на въображението
не трябва да оглушаваме

*
буйните
коне на въображението
който ги улови

стр. 83

бедняк събира
повехналите петачета
на минзухарите

стр. 86

търся
скритите мижитурки
многолюдна тълпа

стр. 87

през окосената ливада
сянката ми
бяга от слънцето

стр. 88

есе за войната
в първо лице
недовършено

стр. 89

по пътеката на луната
стъпките ни трошат
черупките на локвите

стр. 90

в обърнатото минало
глас на щурче
взривява вакуума

*
сънищата
място за срещи
често съдбовни

стр. 95

в мола
всичко за продан
дори светло бъдеще

стр. 98

ад в Родината
дали започва
или свършва

стр. 94

ако метрономът спре
ще замръзне ли вселената
или ще се взриви

стр. 103

щурци
по пълнолуние
спомен от онази нощ

стр. 104

в полумрака
за къде ли отлетяха
гълъбът и гарвана

*
квадратен корен от две
най-ясната перспектива
за началото

стр. 105

дъждът
на изнурените ми мисли
отмива неродени идеи

Цонка Великова