ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО – есе на Николай Николов

Не ви ли се струва, че нещо не е наред уважаеми жители на планетата Земя? Да?

А задавате ли си откровено въпроса „Какво не е наред“?

Прецакват ви в кварталния магазин с накиснато сирене? Пробутват ви малко по-остарели кренвирши? Претоплят ви разни манджи и пак да ви ги пробутват?

Пенсионер е измамен от измамници? Полицай спипва контрабанда за 1500 лв.?

Не смятате ли, че е малко дребнаво?

Иска ми се да задам няколко наистина важни въпроса.

Нещо, което с ръка на сърцето и изправени пред огледалото да отговорите, но съвсем честно, доколкото можете да бъдете честни.

Не боли, казвам го от личен опит.

Ако отговорите не ви харесват, не се тревожете, още утре ще ги забравите и пак ще си живеете честито. Мозъкът ни е устроен да забравя, така че не се тревожете да бъдете един час откровени със себе си.

Не забравяйте, че нито аз, нито някой друг ще разбере, ако изпитате някакви душевни терзания, а ако се тревожите, че няма да ги понесете, просто прескочете на някое развлекателно четиво. Изобилието им е впечатляващо и съществуват, благодарение на вас, тези, които се вълнувате от живота на звездите – коя си е уголемила гърдите, с кого е на почивка и къде, как се е пуснала от банята гола или – с кого някой си е прекарал страхотно.

Ето първия въпрос който искам да си зададете:

1.

Защо мразите?

Кого мразите?

Как го мразите?

Не ви питам кого обичате, вероятно е лесен въпрос, макар и същият. Ако изключите тези които обичате, ще останат около 8 000 000 000 души, които са ви безразлични или мразите.

Ще ви улесня като ви дам малко насоки, ако не се сещате…

Инакомислещите, тези които не споделят начина ви на живот.

Имигрантите, които ви взимат работата, политическите лидери, противници на партията, на която симпатизирате, всички политици, които лъжат безобразно и обещават разни небивалици, които няма как да изпълнят така, че не го и правят.

Съседа от горния етаж, който купонясва през ден; другия – от долния етаж, който слуша метъл и пече пържоли всеки ден; жената от третия етаж, която събира бездомните котки и кучета които опикават градинките; циганите, защото живеят на вашия гръб и вие плащате за съществуването им; нафуканите европейци джендъри, които се женят за индивиди от същия пол; великите им цивилизации с развалините от римско време, псевдо демокрациите им, най-вече високомерието, което излъчват когато ви срещнат.

Не забравяте ли педофилите, криминалите, банкерите, на които целувахте задни-те части и убеждавахте, че имате по-висо-ки доходи от декларираните, за да ви отпуснат кредит, който не можете да пла-щате, ченгетата, които ви рекетират на пъ-тя, шефът ви, който не става за нищо, про-давачката в супермаркета, която е бавна и намръщена…

Извинявам се, ако съм пропуснал някоя категория, като роднините с които делите наследство, учителите, данъчните, съдиите-изпълнители…

Сега разбирате защо не ви питам кого обичате.

Вместо да напишете роман с размера на „Тримата мускетари“, ще се справите с едно изречение.

Сега да ви попитам – защо ги мразите?

Не знаете?

Сигурно има някаква причина да го правите.

Различно ли ги мразите? Някои повече, други по-малко, трети ненавиждате.

Истинският въпрос, който ви задавам е: кой има интерес да мразите?

Дали някой ловко не ви пробутва малко пропаганда, която да използва за собствени цели?

Знаете ли за силата на пропагандата?

Цели народи като германският, японският, китайският, съветският, северно-ко-рейският, кубинският, италианският, българският, македонският, американският, аржентинският, иранският, израелският, палестинският, гръцкият, турският, сръб-ският, хърватският… Да не изреждаме всички 198 държави, в даден период са били жертва на пропагандата, която ги вкарва в ситуации, в които животът на другите хора става нещо незначително и с лека ръка бива отнеман.

Защо?

Защото се поддаваме на промивка на мозъците или по-скоро – отказваме да мислим.

Възможно ли е съществуването ни без да се избиваме един друг?

Вероятно трябва да спрем да се мразим. Ако спрем да мразим, ще започнем да мислим, вероятно – да разберем гледната точка на другите и те нашата. Бихме се опитали да си помагаме, а не да се избиваме.

Ще се опитам да ви дам няколко гледни точки, които да преосмислите:

Какво правят емигрантите в Европа и САЩ?

Бягат от смъртта.

Знаете ли как се живее в Африка с по-малко от един долар на ден?

Знаете ли, че там почти няма инвестиции в нищо, защото никой не инвестира нито в производство, нито в строителство по време на война. Защо цяла Африка е във война? Дали не доиграваме втората световна и великите СССР и САЩ не снабдяват противниковите армии, едните да пазят комунизма, другите капитализма. Не е толкова просто?

А в какво всъщност е сложността?

Всичко е елементарно.

Добавете ниското или никакво образование към картината, и религиозните раз-личия, използвани от толкова хиляди го-дини за войните.

Няма нищо по-лесно от това да се организира една война.

Причината за тази леснота е в нас.

В способността ни да мразим силно и да обичаме съвсем малко.  

Запитайте се дали ще се качите на петместна гумена лодка с още 17 души и ще дадете последните си пари, за да го направите. Каква ли нужда трябва да ви гони, за да рискувате животът си така лекомислено? Надежда?

Да се свивате някъде в непозната държава, вероятно и без да говорите езика, но пък с надеждата да си намерите работа като чистач на тоалетни, метач, или просто каквото и да е, което белите хора няма да се хванат да правят, защото е под достойнството им. И най-вече – да имате смътното усещане, че някой ще се погрижи никой да не ви убива. Това вече си струва.

Какво ли би станало, ако великият Товарищ спре да се доказва като финансира с парите, с които би трябвало да направи живота на руснаците светъл, разни кандидат диктатори, комунисти на парче и общо взето всеки готов да хвърля бомби и да стреля срещу запада, Щатите и всички останали.

Какви ли интереси на руснаците защитава в Конго или Нигерия?

А господата от другата страна на океана? Защото максимата „разделяй и владей“ е повсеместна.

Ето ви една простичка истина.

С вашите пари правителствата ви осигуряват сигурност, като финансират теро-ристите в други страни, като дестабилизират тези страни и по този начин имало мир! Дръжки.

Всичко е търговия, уважаеми. И вие сте купувачите на крайния продукт.

Вие ще получите мизерно съществуване, без значение дали се скъсвате от работа или карате на социални помощи.

Вие ще получите лоши пътища, лошо образование, лошо здравно обслужване или никакво.

Вие ще дишате мръсния въздух, вашето самочувствие ще дълбае дъното, защото тинята е мястото, където живеете, а самата тиня е омразата, която ви обгражда. Виновни ли сте? Отговорете си сами.

Всеки път, когато вземете страна в спор – запитайте се дали не защитавате грешната страна.

И също така си задайте въпроса –  кой има интерес да мислите по точно определен начин.

Искам да кажа, че когато мразите някого, някой печели от това. Чували ли сте фразата, че „във война, победители няма“?

Вярно е.

Печелят производителите на оръжия и посредниците между тях – банките, които финансират войната и правителствата. Всички други са губещи. За производителите няма значение кой печели и губи, има значение печалбата.

Затова и непрекъснато трябва да има война, аналогично – всяване на омраза. Че кой ще тръгне ей така да запаше чифте пищови и ха бакалъм да развее байряка и да поведе чета да трепят онези?

Само някой с премрежени от злоба очи. Съвсем друг е въпросът – защо господ, който ни е създал, ни е направил подвластни точно на тези чувства? Или – дали пък смисълът на съществуването ни не е да се преборим с тях? Как мислите? 

2.

Искам да ви попитам: можете ли да мислите?

Ако не можете, не е никак трудно да се научите.

Просто трябва да опитате. Задавайте си въпроси.

Правете като Сократ и питайте: „Защо.“

Помислете за ограничените си познания в почти всяка сфера на живота и науката и ще разберете, че е бил прав когато е казал „аз знам, че нищо не знам“.

Това значи наистина да знаеш много. Да можеш да се погледнеш отстрани и да можеш да подложиш видяното на критика. Наистина е трудно да се погледнеш отстрани. Има нещо вродено, което ни кара с лека ръка да заобикаляме виждането на собствените недостатъци и грешки, и в същото време с лекота да виждаме несъвършенствата у другите, с лекота да се присмиваме, готови да стъпчем в калта всеки, особено ако го правим под псевдоним в социалните мрежи, където знаем, че ще ни се размине. А защо го правим?

3.

Алчни ли сте?

Иска ли ви се и на вас да имате ферари? Да ви се лепят златотърсачки с огром-ни бюстове, респективно с огромни татуирани бицепси? Изгаря ли ви люта злоба, когато виждате нечий успех и цедите ли през зъби „Глей го тоя цървул, довчера нямаше гащи на гъза си, сега ще ми кара Майбах“.

Можете ли да определите какво ви трябва, за да живеете? Отговорът е 1800 калории. Всичко останало е екстра.

Дали ще си превозвате телесата с последен модел Бугати или ще ползвате услугите на градския транспорт, все ще стигнете до там, закъдето сте се запътили.

В случая с градския транспорт дори може би значително по-бързо.

Искате ли да сте на мястото на Бил Гейтс или Джеф Безос?

Да забогатеете бързо, без да влагате особени усилия в работа, както го прави Делян Пеевски или Бойко?

Да ви турят депутат с 10 бона заплата и още толкова от комисии и разни такива? Да натискате копчето само и другите да се пържат на полето при 40 градуса, вие да стоите на хладно в парламента и да ви извозва НСО?

Смятате ли, че придобивките ще ви направят щастливи?

„Купувам – значи съществувам“ – това ли е мантрата, която си повтаряте?

Дано имате някакво смислено обяснение защото всички отговори на въпроса „За какво ти е всичко това“, са останали с неубедителен отговор.

Желанието да притежавате нещо силно ви прави роби.

То е това, което ви кара да се впускате в обречени на провал начинания, връзки, надежди. То пречи на мозъкът ви да вижда добрите перспективи, то ви прави вярващи в измамници, то съкращава живота ви с глупостта да му се поддавате.

4.

Завистливи сте?

Забучават ли ви ушите, когато видите Иванка, че си е купила нова дрешка, искате ли да седнете в някоя лъскава лимузина и другите само да точат лиги по вас?

Мразите ли искрено всички гадни копелета, които са се уредили я покрай баща си, я покрай някой любовник или леля в парламента.

Дори роклята за 50 лева на Иванка ви докарва до бяс, защото тя видимо не я заслужава, за разлика от вас. Вие заслужавате много повече, но поради стечение на обстоятелствата, Иванка получава парчетата от баницата, които Вам се полагат.

Виете към несправедливия живот с пълно гърло и лесно намирате някоя сродна душа, пред която да излеете цялата кофа с помия, която ви е на душата.

Помислете добре на кого и за какво завиждате. Не съм срещал щастливи богати хора. Щастието, скъпи земляни, не се купува с пари. Лъскавите коли и модните дрешки едва ли ще ви стигнат за повече от няколко дни. После ще ви трябват нови, но приятелите, които имате ще са неискрени.

Хубаво е да помислите за криминалите, които също са обладани от завист и ще искат да ви отвлекат за откуп, ще оберат дома ви и няма да можете да ходите никъде без да се тревожите.

Тревогите ще ви направят мнителни, подозрителни, параноични. Вероятно ще започнете да вземате нещо за отпускане и ако не се алкохолизирате, ще се друсате и ако трябва да избирате между двете, наистина не знам кое е за предпочитане.

Завиждате дори на хора, които се блъскат по цял ден, за да бъде в магазините им винаги е чисто и подредено, а клиен-тите да се усмихват…

И не разбирате защо вие не можете да постигнете същото, макар според вас да правите много по-добри неща!

Помислете какво им струва, преди да им завидите. Готови ли сте да ставате в безбожни зори, вместо да си поспите до 10, работи ли ви се по 16 часа всеки ден, искате ли да получите схващане на ченето от усмихване?

Мързеливички ли сте?

Осъзнавате ли, че трайният успех се гради с упорит труд, често къртовски.

Да, родените със сребърна лъжичка определено нищо не са направили за благосъстоянието си, но дали са щастливи? Семейство Кенеди? Английското кралско семейство? Принцесата на Монако?

Поогледайте се. Искате да сте на мястото на изтъкнатия професор, а сте само член кореспондент?

Славата, която кичи несправедливо главата на шефа на проучването, докато вие бяхте този, който го направи – по право ви принадлежи. А идеята чия беше?

5.

Изпитвате ли гняв?

Скърцате ли със зъби.

Иска ли ви се да потрошите всичко и всички, само защото не сте на кеф?

Правите ли на пестил подчинените си?

Готови ли сте да натиснете червеното копче на атомната бомба, защото някой ви е обидил?

Задникът, който ви взима предимството – иска ли ви се да го свалите от колата и да ритате в главата му, докато му дойде акълът?

Гневът, уважаеми ЧОВЕК, е естествена реакция на страха.

Вирите ли си носа до небето, надменен ли сте, смятате ли, че другите са мижитурки, нищожества, охлюви и лешници?

Вие ли сте най-умният на света?

Меродавен ли сте, търпите ли критика? Това е един от най-лесните начини да ви контролират.

Представете си, че когато се ядосате чашата пред вас се пълни с амброзия, вместо да я изпиете, вие давате воля на гнева си и амброзията се изпарява, вие си стоите жаден… Докато не се разгневите пак, чашата се пълни отново, но пак давате воля на гнева и животворната влага, която трябва да ви донесе забрава, отмора и наслада изчезва.

Ще бъде така, докато не се научите да контролирате гнева. Да бъдете по-силни от него и да не му се поддавате. С времето ще се научите и да не го изпитвате. От вас зависи, уважаеми съобитателю на Земята.

6.

Похотливи ли сте?

Сутрин, когато видите момичето от „Прогноза за времето“ да си врътка бричовете по телевизията в поличка с 20 см по-къса от приличното, иска ли ви се да видите какво има отдолу, въпреки прекалено малкото оставено на въображението?

Владеете ли сексуалната си енергия, или тя владее вас? Скачате ли в леглото на първа среща? Мислите ли, че другите са курвари и курвуляци?

Някога изпитвали ли сте истински чувства. Ще ви ги опиша накратко, за по- лесно: да мислиш за другия, а не за себе си, да харесваш другия, въпреки всичките му недостатъци, да го приемаш такъв, какъвто е, да си готов на всичко за него, да чуваш това, което ти казва и да мислиш върху съдържанието му преди да вдигнеш скандал. Да? Не мога ви пожелая нищо повече, освен да продължите да се чувствате така до краят на дните си.

Е, стига ви толкова морал за днес.

Сега може да пуснете телевизора и да видите времето, да ви насъскат срещу украинците, да си купите крайно ненужни неща на промоция и да попиете думите на политическите анализатори, които говорят толкова умно, че понякога и сами си вярват колко са умни.

Не забравяйте да вземете кредит, сега е много изгодно. За банките, естествено.

И не забравяйте, че този, когото огледалото показва сутрин, не е същият вечер!   

Николай Николов