ПОМЕН ЗА ПРОЛЕТТА – импресии на Николай Николов
Пролет…
Поетът, който вярваше в промяната, се изправи пред картечницата и написа предсмъртно писмо…
Непоносимо красиво.
Народът, който се надяваше на промяна, се затътри до урните и драсна по едно кръстче навсуе…
Продължително въздъхна.
Политикът, който направи подмяната, поръча да опушкат няколко мулета.
Започна да диша по-леко и отново се заусмихва.
Журналистът, който отразяваше обективно събитията, гледаше някъде встрани.
Получи повишение и влезе в политиката.
Темида, която не виждаше – така или иначе, не посмя да се изчерви…
И макар да бе доста пооцапана, дори не си смени гащите.
Нивите, които очакваха дъжд, изгоряха преди да поникнат житата.
Но пък стопаните на хиляди декари получиха добра евро субсидия.
Дърветата, които щяха да дават живот, паднаха под царската брадва.
И заминаха за камините на южните ни съседи.
Децата, които се надявахме да поемат щафетата, се затриха в чужбина.
Някои даже прокопсаха.
Слънцето, което беше свидетел на всичко, безразлично продължи да изгаря.
Дори и неговият край е решен.
Духовете на предците, които не се мяркаха от много време, си кютаха безраз-лични.
Вече подредени в модерни урни на лавици.
Бадемите, които цъфнаха през януари, както винаги, май тази година ще извадят късмет да родят.
За първи път от много години…
Помен…
Очите ни – невиждащи, очилата –розови.
Ушите ни запушени от паразитен фонов шум.
Сърцата ни нечувстващи, кръвта ни – вледенена.
Лицата ни угрижени, бръчките – удълбочени.
Краката – вкаменени от бетонираните ни мозъци.
Ръцете скръстени, не бихме ги помръднали.
Мислите ни са зациклили – от внушените работещи модели.
Гърмящи телевизори засипват въглените тлеещи.
А политиците, подкупни, са сплотени край копанята.
Вратите са захлопнати.
Надеждите – излъгани , смачкани, захвърлени.
Утопиите ни – несъществуващи, попарени, дезинфекцирани.
Бъдещето – изнасилено, безжизнено се цъкли.
Невинните изнудени, наритани – остават свити в ъгъла.
Страхът, непобеден, гръмогласно, доволно се смее.
А, този който успя да го пребори – ще го убият… Или вече го убиха?!
Помен.
Николай Николов
