Първолета Маджарска – художничка, поет и дългогодишен уредник в Галерии Перник – представя първата си самостоятелна изложба живопис „Слънчев вятър“ в галерия „Марин Гогев“. След години, прекарани сред големи имена на пернишкото изкуство, тя застава пред публиката със свои 35 картини – пейзажи, натюрморти, експресивни портрети и една ранна, сантиментална творба. Изложбата разкрива различните етапи в нейното творчество и онзи вътрешен ритъм, в който поетът и художникът се срещат. Първолета Маджарска е добре познато име на нашите читатели – и като автор, и като гост редактор на списанието.

СЛЪНЧЕВИЯТ ВЯТЪР НА ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – редакционна статия

„Слънчев вятър“: първа самостоятелна изложба на Първолета Маджарска

Галерия „Марин Гогев“ – Перник, откриване: 21 април 2026 г., 17:30 ч.

Първолета Маджарска – художник, поет и дългогодишен уредник в Галерии Перник – представя първата си самостоятелна изложба живопис „Слънчев вятър“ в галерия „Марин Гогев“. Макар да е живяла цял живот сред изкуството, тя дълго е оставала „в публиката“, респектирана от големите имена, с които е работила – Любен Гайдаров, Иван Букарски, Михаил Деянов, Цани Цанев.

След участия в няколко общи експозиции, Маджарска за първи път се представя самостоятелно пред своята публика. В изложбата са включени около 35 картини – пейзажи, натюрморти, нови творби и една ранна, сантиментална работа: портрет на брат ѝ от ученическите му години.

Творчеството ѝ преминава през отделни етапи, тъй като тя не рисува непрекъснато; занимава се и с поезия, издава книги и се определя като човек на изкуството. Продължава да се учи от съвременните автори и познава в дълбочина биографиите и стиловете на почти всички пернишки художници.

*

Първолета Маджарска е родена през 1955 г. в Радомир. Завършила е българска филология във Великотърновския университет и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“. Работила е като учител и журналист, а от 1997 г. е уредник в Художествена галерия – Перник. Автор е на множество стихосбирки, основател и главен редактор на алманах „Културна палитра“, член на Съюза на независимите български писатели и на Движението на Световните поети. Носител е на национални и международни награди.

Всички картини са предоставени специално за сп. „Картини с думи и багри“.

Портрети с експресивна светлина

Трудно е да си сред картините на Първолета Маджарска и да не усетиш погледа на женските лица, оживели върху платната – винаги плътен – искащ, викащ, тревожен или ведър – този поглед говори и разкрива повече от цветната палитра, която се разлива разточително около очите, за да създаде образа – събиран и разкъсван едновременно, динамичен и жив.

Тези лица носят характерната за художничката мекота на линията, експресия на цвета и силна вътрешна емоция. Те са едновременно реални и символни, сякаш през тях преминава „слънчевият вятър“, който е метафора на цялата изложба. В тези портрети личи поетичният ѝ усет и дългогодишната ѝ работа сред големи художници. Но те са и нейната собствена визия за прекрасното – портрет на красотата, жизнеността, различните състояния и намерения, различната чувствителност и характер, въплътени в онова, което е съкровената представата за естетически идеал.

Пейзажи с ярка цветност

Различни като обект на изображение, пейзажите ѝ напомнят женските лица като палитра и начин на изразяване. Те са живи, динамични, изпълнени с движение и светлина. Цветовете са смели, понякога почти абстрактни, но винаги хармонични. Това са картини, които описват природата и преживяват природата – през емоция, памет и вътрешен ритъм. Но те са и абстрактни композиции, в които се вижда, усеща се свободата на жеста, с който четката докосва платното, както и силата на багрите, на нюансите и контрастите, които изграждат образа. Това са картини, в които поетът и художникът се срещат – изображението се разтваря в емоция, а емоцията се превръща в общуване и послание.

Градски и селски мотиви

Същата цветова гама е пренесена и върху онези платна, които са спомен и докосване до духа на мястото и времето. Къщите, дърветата, улиците, полето – поднесени са с топлина и носталгия. Те дават усещане за отминала стихия и онова, което е останало след нея, за спрели мигове, останали в нас, където сме заключили ония градове и природни кътчета, които сме обитавали. Може ли възприемащият да види в тях местата, в които художничката е живяла и работила, в които е мечтала, или е искала да остави следа? Тук се усеща не само поетичният, но и журналистическият поглед на Маджарска, съчетал наблюдателност, въображение и внимание към детайла.

Портрети и памет

Единствената стара картина в изложбата – портретът на брат ѝ – е ключ към личната история на авторката. Той носи не само художествена стойност, но и спомен, и нежност. Това е творба, която свързва началото на пътя ѝ с настоящия момент.

В този конспект може да се разглежда и портретът на жена, който стои извън общия тон на изложбата. Той носи следата на автопортрет – една замечтаност, поглед нагоре, напред, към неуловимото… Този полупрофил, почти профил е и начин да се избегне прякото вглеждане в онова, което е непосредствено пред нас, той е онова, което остава недоизказано…

Пожелаваме успех на художничката и изложбата, вдъхновени мигове и уловена красота!

редакционна статия

Прочетете и статията на Габриела Цанева За картините от изложба “3х35” на Първолета Маджарска в брой 3/2025 на сп. “Картини с думи и багри”