В тези три стихотворения Мария Илиева продължава своята нежна линия в любовната лирика. „Просъници“ улавя тишината на нощта и копнежа по близост, „Пиеса“ носи пролетна лекота и пробуждане на сетивата, а „Развиделяване“ преминава от мрак и болка към светлина, надежда и ново начало. Една деликатна, искрена и светла поезия.
ПРОСЪНИЦИ В УТРОТО – стихотворения на Мария Илиева
ПРОСЪНИЦИ
Притаена тиха късна вечер,
приглушена, мека светлина,
звездите в унес се усмихват вече
нетърпеливо чакам пак съня.
И този път ще те сънувам зная,
толкова близо, почти до мен.
В сънят на воля ще си помечтая,
почакай, не бързай, не, не идвай ден!
Нощта ни искам да е дълга вечност.
В просъници минават нашите срещи,
потапяме се във море от нежност,
догарят бавно романтични свещи…
ПИЕСА
Събуждам се от птичи глас,
докосната от нежна песен,
слънчеви лъчи прегръщам аз,
героиня съм във пролетна пиеса.
Вятър тихичко навън шепти,
с напевен звук на клонките зелени,
и люлеят се копнежи и мечти
облечени във перлени премени.
Сетивата се пробуждат зажадняли
за топлина и необятна красота,
спомените бледи, застаряли
се завръщат, търсят младостта.
С вълшебен цвят обагрени са мислите,
втъкани с вяра и надежда
летят със полета на птиците
към свят чудесен ме отвеждат.
Дори когато завали ще се порадвам,
да съм в дъждовната игра
между капките чевръсто ще минавам,
ще чакам пъстроцветната дъга.
РАЗВИДЕЛЯВАНЕ
Най-тъмното във тъмнината,
мрак и ледена студенина.
Черни сенки във душата
пресъхнала за малко топлина.
Дълбоки белези в сърцето,
от предателства, интриги и лъжи.
Облаци намръщени в небето,
дъжд проливен от сълзи.
Тъга, отсъствие на рамо
закрилническо, на крило
прекършени мечти, а само
много малко ми е нужно, но…
***
Изгрев, сутрин и начало,
в прегръдката на слънчеви лъчи.
Виделина, по- светло, бяло,
искрици в моите очи.
Кълнове с бяла надежда,
и топли повеи в мен.
Облечена в блестяща одежда,
с обещания за чудно хубав ден.
Красиви думи за любов,
доброта и щастливо предчувствие,
трепети, мечти, послеслов,
полет… Рай красив от чувства..
Мария Илиева
