Поетът Кънчо Великов, вече добре познат на читателите на „Картини с думи и багри“ с предишните си публикации, се завръща с нова стихосбирка – „Сълзата на щуреца“ (изд. „Фабер“, 2026). В подбраните стихове, селектирани от Павлина Петкова, звучат онези характерни за Великов теми – крехкостта на живото, състраданието, светлината в делничното, човешката устойчивост и тихата философия на природата. Тази малка подборка разкрива едновременно лиричната му чувствителност и зрелия му поглед към времето, болката и надеждата.
СЪЛЗАТА НА ЩУРЕЦА – стихотворения на Кънчо Великов
ЩУРЕЦ
Едно щурче под падналата шума
съдбата си във музика излака.
Аз сякаш слушах Моцарт, Бах и Шуман –
не бе концерт, а истински спектакъл.
То свиреше за черните си братя
заспали вече под пръстта студена.
От тази есенна соната
сърцето ми от болката простена.
За щурчо ще се моля цяла зима –
да оцелее звънката цигулка.
Душата да дочака топъл климат,
светулка да си вземе той за булка.
ПРОЛЕТНО
Вятър брули пролетните пъпки,
в пламъци е цъфналия дрян.
Кой ли идва, че събужда тръпки
и светът изглежда по-засмян?
Щъркели ще долетят в гнездата,
ще запеят свойто „трака-трак“.
Нека пролетно да е в сърцата,
радостта да стигне всеки праг.
Лястовици пълнят пак простора.
На небето синият сатен
радва птици, дървеса и хора.
Раждат се надежди всеки ден.
Въздухът е пълен с аромати –
трудят се работните пчели.
Те събират слънчевото злато –
над земята цветен дъжд вали!
СЪЛЗА
Видях сълза в окото на щуреца –
премръзнал дремеше на моя праг.
Той брат е на поета и мъдреца,
но днес на никого не беше драг.
Лентяй! Ръмжи мълвата хлевоуста,
а той със песни пълнеше нощта.
Така отмерваше и своя пулс
сърцето ми, в безмерна самота.
Сега при мен на топло ще го сложа,
че в умът ми грижа пропълзя.
Дано засвири в тая невъзможност –
душата ми превърна се в сълза.
НЕСТИНАР
Ден след ден върви към своята Голгота,
Кръста си понесъл и превива гръб –
той, човекът тръгнал на борба със злото,
ще изтръгне вярвам, хищния му зъб.
На годините кервана преминава,
носи грижи и несбъднати мечти.
Отшумява в пътя му измамна слава,
взетото в живота трябва да плати.
Вярата във себе си ще му помогне
и една надежда здрава – за другар…
Дар от Боговете, в него има огън,
пламък да прегърне – светъл нестинар.
МОСТ
Светлината на душата
пази спомени от минало.
Там тлеят угаснали желания,
пропуснати възможности.
А бъдещето престои,
не искам да пропускам дните му,
преди да се превърнат в минало…
Минало и бъдеще!
Два бряга на една река.
И докато Хронос
отброява дните – ще мога ли
мост да построя,
и под него да изтича
животът ми?!
Кънчо Великов
из „Сълзата на щуреца“ – лирика, изд. „Фабер“, 2026 г.
Подбор: Павлина Петкова
