По повод 85‑годишнината на Александър Шурбанов (05.04.1941 г.) публикуваме статията на Огнян Стамболиев за поезията и преводаческото дело на големия български ерудит, както и допълнителен материал, посветен на новоизлезлия юбилеен сборник „Записано“ (изд. „Лист“, 2026). Макар основният текст да е писан преди няколко години, той звучи актуално и днес — като поглед към творец, чието присъствие в българската култура остава едновременно съзерцателно, философско и дълбоко лично.

ПРОЗРЕНИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ – статия на Огнян Стамболиев

В  един наш разговор на въпроса ми какво мисли за поезията, Александър Шурбанов отговори: „Приемам всичко в поезията, което носи печата на автентично вълнение и търсене на трудно изразим смисъл…”

Препрочетох отново последните му засега поетични книги „Дендрариум” (преведена на италиански и английски) и  стиховете от юбилейния сборник с поезия, есета и фрагменти” „Закуска с нар” (чудесно издание на „Жанет 45”, 2021).

Убедих се, че е останал верен на своята оригинална поетика.

След 11 поетични книги и дебют успешен, оценен от истинската критика,  но без шум, в контекста на поезията през втората половина на 50-те години.

Да, той беше далече от т.н. „априлски поети”, които, както видяхме, не оставиха особена следа в нашата съвременна литература. От тези години той се посвети на англицистиката и изкуството на превода. Преподаваше в София и в чужди университети, подготви няколко поколения свои ученици и последователи. Преведе няколко десетки книги от автори от Англия и Щатите.

Преводите му се превърнаха в еталони. Да, в тези две свои хипостази постигна истински върхове. Последният засега е великолепният превод на Шекспировия „Хамлет” (много по- истински от този на Валери Петров) , както и на останалите големи трагедии на „Лебеда от Стратфорд”: „Ричард Трети”, „ Отело”, „Крал Лир” и „Ромео и Жулиета”.

Но, за щастие, продължи да твори и поезия.  Както казах, без шум, просто истинска поезия. Интересно, че не в класически стих, който владее до съвършенство – доказателство са преводите на любимия му Джефри Чосър. Но първата си поетична книга издаде едва през 1977, тоест, 20 години след дебюта си в литературния печат. Факт, говорещ сам за себе си…

*

Ако трябва да се определи с няколко думи тази поезия, бих казал четири думи: мъдра, философска, екзистенциална, меланхолична. В нея няма възторзи, нито актуалност, няма и постмодернизъм / шестващ сега у нас!/, звучи напълно съвременно. И при все, че Шурбанов е разпознаваем преди всичко като учен и преводач, в нея няма нито академичност, нито филологичност, нито влияния от превежданите от него съвременни английски и американски автори. Да, Шурбанов, безспорно е, човек на книгата, ерудит.

Но поезията му е определено оригинална – продукт на един богат и сложен вътрешен мир. Лично на неговия екзистенциален житейски опит. И всичко в нея е промислено лично от него. Тази книга доказва по безспорен начин, че Александър Шурбанов, макар и не лансиран от критиката, и популярен повече като учен и преводач, е един от значимите съвременни български поети.

*

Тук ще припомня един от любимите ми фрагменти на знаменития Атанас Далчев:  „Стихът до голяма степен ме е приучил на гъсто писане, в което няма нито една случайна или излишна дума! „ Това определено „гъсто писане” откриваме и в поезията на Александър Шурбанов.  В нея няма нито излишните думи и епитети, нито парафразите, които обикновено съпътстват стихотворната реч:

„Есента е спокойствие.
Тревата по моравата
расте все по-бавно
и не иска косене.
Лозата се грижи за себе си.
Не копаеш и не пръскаш.
Само седиш отстрани
и гледаш
как се наливат зърната на гроздето.
Слънцето свети отгоре
все по-меко,
по-невзискателно.
С всеки ден
всичко все повече 
може без теб.”

Тук има просто една спокойна, съзерцателна лирика, без реторика, без излишна импулсивност. Изплетена от една богата и деликатна  душевност. Определено метафорична, при това притчова.  И въпреки, че и той подобно на Стефан Маларме би могъл да каже: „Прочел съм всички книги, плътта ми вече умори се!”, в тези стихове, както и есета и фрагменти / много силни, такова удоволствие съм изпитвал досега само от подобните на Далчев и Светлозар Игов!/  има доста точни наблюдения и кратки, проникновени анализи, свързани с нашето общество днес, с нашата душевност, с изстрадала ни България и съвременния свят.  

Ето пет от тях:

„Истинската литература е увлекателен разказ, който носи смисъл, а не смисъл, облечен в разказ.”

„Има Господ!”, въздъхва българинът, когато му се случва нещо хубаво. Не знам друг народ да има такава приказка. Тя показва, че българинът се съмнява в съществуването на Бога и по-точно – че се сеща за него само в часове на изпитание. За българина Бог трябва непрекъснато да се самодоказва.”

„Възхищавам се на пианото и затова, че превъзхождайки всички други инструменти, не намира за унизително при коя да е тяхна самостоятелна изява да се отдръпне назад и да им приглася.”

„ Разликата между деветосептемврийската  и десетоноемврийската революция е тази, че при първата децата и внуците на бившите управници бяха хвърлени на бунището на историята, а при втората бяха поставени на кормилото на страната.”

„Честният човек, когато влезе в политиката, бързо изгубва усмивката си и видимо се състарява. Хитрецът, напротив, с всеки ден става все по-жизнен и по-дебел. Единият е като падналите ангели, а другият – като пияниците.”

Казвал съм и друг път и ще го повторя: “Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или друго голямо културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества. Той е много скромен…  Една светла личност от каквито се нуждаем в това тъмно време.” И тъй като това издание е юбилейно, нека да му пожелаем здраве, вдъхновение и още нови върхове и прозрения.

Огнян Стамболиев

НОВИЯТ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК „ЗАПИСАНО“ (2026)

По повод 85‑годишнината на Александър Шурбанов издателство „Лист“ публикува сборника с есета „Записано“ – книга, която събира текстове, писани в продължение на десетилетия. В тях личното и философското се преплитат с наблюдения върху културата, човешкия опит и съвременния свят.

Есетата са разпределени в няколко тематични части – „Човекознание“, „Преодоляване на самотата“, „Възпитание на чувствата“, „Вяра и съмнение“, „Цивилизации“, „Пътища“, „Бащино ми огнище“. Независимо от разнообразието им, те носят характерния за Шурбанов стил: сдържан, елегантен, философски, изпълнен с тиха ирония и дълбока културна памет.

Книгата естествено продължава творческия път на автора – преводач, поет, есеист и изследовател на английската литература, чиито преводи на Шекспир, Чосър, Милтън, Дън, Тенисън и Томас С. Елиът са сред най-значимите в българската култура.

В „Записано“ читателят открива същата вътрешна свобода, наблюдателност и екзистенциална чувствителност, които определят Шурбанов като една от най-ярките фигури в съвременната ни литература.

Материала подготви и изпрати Огнян Стамболиев